Факти и догадки за смъртта на Андрей Монов

На десетки хиляди километри едно от друго, две семейства са изправени пред развалините на досегашния си живот. През нощта на 28 декември 2007 година австралиецът Джок Полфрийман вижда как младежи повалят на земята човек от ромски произход. Полфрийман се втурва да го спасява, но намесата му има фатален завършек - българският студент по право Андрей Монов умира след наръгване с нож. Дали през онази декемврийска нощ Джок действително се е опитал да помогне на нападнат ром? Дали той самият е бил атакуван от приятелите на Андрей? Това сякаш вече няма значение, защото присъдата за убийство е в сила.

Австралийската журналистка Белинда Хоукинс, която от години разследва случая, наскоро публикува книгата си „Кошмарът на всеки родител”, в която търси неизвестните факти около убийството. Дали според журналистката Джок заслужава някакво снизхождение? И най-вече - има ли резон в желанието на близките му той да доизлежи присъдата си в Австралия, за да е по-близо до семейството си? В отговор на тези въпроси Белинда Хоукинс припомня, че и България, и Австралия са подписали Споразумението за трансфер на осъдени лица. А това предполага, че всеки гражданин на едната страна, осъден в другата, има право да доизлежи наказанието си в своята родина. Белинда Хоукинс е смутена от факта, че миналия месец главният прокурор на България е отхвърлил молбата на Джок Полфрийман за трансфер в австралийски затвор.

Защо?

„Нито Джок, нито неговият баща и официален защитник Саймън Полфрийман са били уведомени от българските власти за това решение. Джок научава новината от други затворници, чули я по радиото. Саймън пък от журналисти. И двамата са потресени, тай като според австралийските дипломати, водещи преговорите по трансфера, и директорът на затвора, и главният прокурор били на мнение, че Полфрийман е спазвал добро поведение и няма какво да попречи на трансфера", обяснява Белинда Хоукинс.

В официалното изявление на главния прокурор се казва, че е отхвърлил молбата, тъй като лишеният от свобода е извършил нарушения по време на изтърпяване на наказанието, както и че е излежал недостатъчна част от присъдата. Естествено, не можем да знаем всички аргументи, довели до отказа на Сотир Цацаров. Тук се позоваваме само на фактите, с които разполагаме.

Съмненията

Председателят на Българския Хелзинкски Комитет Красимир Кънев остро разкритикува така изложените аргументи, подчертавайки, че поведението на Полфрийман не е създавало проблеми и че в споразумението за трансфер не съществува условие, което да определя периода от време за изтърпяване на наказанието в чуждата държава. Преди изборите един български вестник публикува заканата на Христо Монов - бащата на убития, че ако бъде избран за депутат, ще направи всичко възможно по време на мандата си да осуети трансфера на Полфрийман. Да се надяваме, че българските власти не се поддават на подобни опити за въздействие - в случай, че действително ги е имало.

Кончината на Андрей Монов в ранните часове на 28 декември 2007 година е истинска трагедия. Не можем да не изпитваме огромно съчувствие към родителите, загубили сина си. И все пак скръбта и жаждата за мъст нямат място при подобни административни процедури. Не са уместни и разбираемите, но необосновани опасения на някои българи, че след като британските власти оправдаха британски гражданин, обвинен в опит за убийство в България, и австралийските власти ще сторят същото. Австралия вече увери, че Полфрийман ще бъде преместен в затвор в Нови Южен Уелс. И именно в този затвор ще доизлежи присъдата, наложена му от Софийския градски съд.

"Като граждани на света ние можем да се възмущаваме от престъплението, заради което е осъден лишеният от свобода. Трансферът на такива лица обаче е признат от ЕС за хуманен и справедлив начин на третиране на лишени от свобода чуждестранни граждани. Слуховете и спекулативните хипотези не бива да играят роля при вземането на подобни решения", казва Белинда Хоукинс.

Неистините

Австралийската журналистка вече добре познава България - и особено съдебната ѝ система. Попитахме я как вижда настоящите обществени протести на фона на натрупаната от нея информация.

„Настоящите протести засягат редица проблеми в България, измежду които най-важни са правораздаването и негативната намеса на елитите в живота на обикновените граждани. Наясно съм, че външен човек като мен не е в състояние да вникне във всички сложни аспекти на сегашната криза, нито пък в историята на проблемите. Но каквото и да решат читателите на моята книга по отношение на Полфрийман, аз се надявам, че хвърляйки светлина върху правораздаването в един конкретен случай, а и върху самия съдебен процес, моят труд ще тласне напред похода в името на справедливостта. Бях в България общо седем пъти. Не един и двама българи ми помогнаха в моите издирвания. Благодарение на тези хора храня дълбоко уважение към тази страна и нейния народ.

В хода на разследванията си прегледах цялото съдебно дело, интервюирах редица свидетели и експерти, а също полицейския следовател, прокурора и някои съдии. Изгледах записите на камерите за външно наблюдение - или поне тези, които не бяха мистериозно изчезнали. Натъкнах се на улики, на които съдът не бе обърнал внимание. Внимателно проследих хронологията на събитията по време на инцидента, както и през последвалите дни, месеци и години. Моята цел бе да разделя фактите от измислицата и така да помогна на читателите да си създадат собствено мнение. Неправилното отразяване на случая в медиите предубеди общественото мнение и в България, и в Австралия - и то още преди да започне съдебният процес. И до днес това изкривява дебата за бъдещата съдба на Полфрийман. Така например често пишат, че Андрей Монов е бил намушкан в гърба. Според резултатите от аутопсията обаче това не отговаря на истината. Пишат също така, че Полфрийман бил извършил подобно престъпление и в Австралия. Но според архивите там, а и тези на Интерпол това също е измислица. В книгата си аз не се опитвам да реша въпроса за вината - това е работа на други. Мога обаче с чиста съвест да кажа, че разследванията ми недвусмислено разкриват много сериозни пропуски на българската съдебна система - от решаващите 24 часа непосредствено след арестуването на Полфрийман, та чак до приключването на съдебния процес. Българите заслужават по-добро правосъдие”, казва Хоукинс.

Поглед отвън

Известната австралийска журналистка смята, че българите са днес на улицата отчасти тъкмо поради това. А как медиите в Австралия отразяват протестите в България?

„Австралийските медии се занимават предимно с протестите в Турция, но това може много скоро да се промени. Протестът в България е удивителен с това, че продължава вече близо 50 дни, че всичко протича мирно, че в демонстрациите участват цели семейства - майки, бащи и деца. Няма по-силно доказателство, че в обществото е налице огромна воля за промени - в една страна, богата на история, която обаче за съжаление твърде често е зле управлявана", казва в заключение австралийската журналистка.

Българската редакция на Дойче веле потърси и официално становище по темата, което е готова да публикува - редом с други гледни точки

Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел