"Уникално упражнение": чужд предприемач за живота в България

Чешкият предприемач Ян Скварил има личен опит и интересна гледна точка за демографските проблеми в България: "Много предприемачи тук ми се оплакват, че все по-трудно намират персонал за своите предприятия. В същото време сякаш не предприемат нищо, за да задържат наличните си работници и служители", разказва Ян Скварил от консултантската фирма "Next Consult" пред участниците в конференцията "Демографските промени и тяхното влияние върху пазара на труда, икономическото развитие и сигурността в България и Европа", организирана от "Българска Чийвнинг асоциация".

"Българската образователна система за нищо не става"

Преди 15 години Скварил основава своя компания в България и дори създава семейство с две деца. Предприемачът твърди, че има огромна разлика между излизащите сега на трудовия пазар млади поколения и по-старата генерация на заетите в икономиката и управлението. Неговият биографичен опит в Чехия бил съвсем различен: "Когато навърших 18, моите родители ми казаха: Отивай в Прага да си изкарваш сам парите за висше образование. Наложи се да работя като строител, за да внасям семестриалните такси. Днес в България виждам "деца" на по 30-35 години, чиито родители още ги гушкат. Идват в моята фирма за интервю и се оказва, че не могат да си напишат автобиографията, не знаят как се организира среща или как се обобщава казаното на нея. А това означава, че българската образователна система не става за нищо. Напредък има единствено в обучението по чужди езици, защото преди 15 години тук ме разбираха по-добре на чешки, отколкото на английски. Ненормално е обаче стойностните млади българи да продължават да учат до 30-годишна възраст, без да получават практическа подготовка. Те бързо прехвърлят 40-те, докато започнат работа, която би им позволила да създадат семейство и да имат деца", обобщава Скварил.

Социоложката Елица Димитрова от БАН цитира едно ново национално изследване, което установява значително разминаване между желанието на младите българки да имат деца и крайната реализация на тези намерения. Анкетираните отдават най-голямо значение на парите в брой, които получават от работодателите и от държавата за отглеждането на децата. В същото време те критикуват държавните институции и общините заради липсата на бърза и ефикасна помощ за осигуряване на места в детски градини, добри учебни заведения и извънкласни занимания. В България делът на записаните в детските ясли и градини, който е от огромно значение за възпитанието на младите поколения и особено за съдбата на децата от ромските квартали, е с една трета по-нисък от съответния показател за Европейския съюз като цяло.

Ян Скварил допълва изводите на социолозите със своя личен опит. "Да отглеждаш дете в България е уникално скъпо упражнение. Принуден съм да излизам от работа, за да карам децата си на училище и после да ги прибирам. На два пъти дори се регистрирах на чужд адрес, защото в близките училища нямаше места. Добре поне, че имам бавачка, защото в България проблем е и намирането на детегледачи. А тъй като съпругата ми също работи, за трето дете не можем и да мечтаем. Шокираща в България е и продължителността на училищните ваканции - цели 4 месеца децата фактически нищо не правят. А месец преди началото и след края на ваканциите те практически и не учат. Така половината от всяка година по време на детството и юношеството се оказва изгубена за развитието на децата. А родители като мен се чудят какво да правят децата си през този дълъг период", разказва Скварил.

Чешкият предприемач е недоволен и от учебните планове. "Децата могат да ви кажат точно в коя година са се разделили Източната и Западната римски империи. Но не разбират защо това се е случило и какви са били последиците. В училище просто не ги учат да анализират. В същото време, за да бъде записано в математическа гимназия, голямото ми дете трябва да решава извънредно трудни задачи - едва ли не на равнището на завършилите висша математика. За мен целта е ясна: учителите искат да взимат по 50 лева за частен урок. Много обичам България, страната е прекрасно място за живеене с много качествени хора. Но за жалост техните умения и усилия нерядко се насочват в грешна посока - измами, фалшификации, корупция. Всички тук го знаем, но си траем и нищо не правим за решаването на проблемите", обобщава с огорчение Ян Скварил.

"Младите тук искат всичко и веднага"

Като предприемач той самият изобщо не разчита на българската образователна система - сам подбира и обучава кадрите си. Предпочита по-възрастни и улегнали специалисти, защото младите след половин година вече искали да са началници с високи заплати, бонуси и служебна кола. "Но за това са виновни и родителите, и държавата, и мъчителният български преход към демокрация и пазарно стопанство. Младите тук искат всичко и веднага, защото много сме ги разглезили. А трудът става все по-автоматизиран и дигитализиран и нуждата от работна ръка постепенно намалява. Ето защо си мисля, че демографските проблеми на България не са чак толкова остри и опасни. За какво ѝ е на страната висока раждаемост при сегашното състояние на образователната система?", пита риторично чешкият предприемач.

Социоложката Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" смята за безсмислен дебата колко млади българи понастоящем напускат и колко се завръщат трайно в родината си. Тя припомня, че през 1997 година покупателната способност на българите е представлявала едва 29% от средния показател за членките на Евросъюза, но в края на 2018 вече възлиза на 51%. Защо този показател е важен в случая? Димитрова обяснява: "На базата на нашите проучвания, а и въз основа на опита на бивши комунистически страни като Полша, ние установихме, че едва когато средният доход на българите достигне поне 75% от този в ЕС като цяло, броят на завръщащите се може трайно да превиши броя на заминаващите. Точно това се случи в Полша, която през миналата година за първи път е отбелязала траен превес на броя на завърналите се над този на напускащите", казва Димитрова.