Украйна-ЕС и неканеният трети

Преди около една година Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС беше готово за подпис. В последната минута обаче бившият украински президент Виктор Янукович даде заден ход. Москва го беше заплашила с тежки икономически последици, ако подпише споразумението, а за примамка му беше обещала голям заем, с който да погаси огромните дългове на своята страна. Янукович избра втория вариант. С този ход си навлече яростта на сънародниците си, които след продължителни протести накрая го свалиха от власт.

Споразумението за свободна търговия се отлага

Неговият наследник Петро Порошенко осъществи сближаването на страната с ЕС, но е изправен пред същата дилема, както в отношенията спрямо Русия, така и във вътрешнополитически аспект. За да успокои руснаците, той помоли ЕС да отложи подписването на Споразумението за свободна търговия, което е свързано със споразумението за партньорство, за началото на 2016 година. Порошенко се надява дотогава да спадне напрежението в отношенията с Русия. Много украинци обаче се чувстват предадени от своя прозападно ориентиран президент и нищо чудно скоро отново да излязат на протести. По същество обаче, украинското ръководство просто няма избор. Икономиката на страната е съсипана, а Русия е в състояние да я докара до незабавен фалит. На всичкото отгоре се водят и военни действия. Анексията на Крим показа, че в случай на възможност, руският президент не би се поколебал да си присвои чужди територии. Неговите войници вече са разположени и в Източна Украйна. Не би било преувеличено да се каже, че сближаването на Украйна с ЕС се осъществява под дулата на руските оръжия.

ЕС дава, но и изисква

Затова ЕС и Украйна ще могат да се сближават с много малки и предпазливи крачки, а продължителността на този процес несъмнено ще бъде изпитание за търпението на украинците. Предизвикателството, пред което те са изправени, се състои в това, че икономическите предимства от сближаването с ЕС ще се усетят чак в дългосрочна перспектива, докато руските наказателни санкции ги засягат ежедневно. А и Брюксел не просто дава, но и изисква. ЕС настоява за реформи.

В дългосрочна перспектива трябва да бъдат премахнати украинските субсидии за селското стопанство и държавните помощи за остарялата стоманодобивна индустрия. В резултат на това на украинския пазар ще стъпят и западноевропейски конкуренти, които ще притиснат местните производители. Всъщност това са обичайните процеси на корекции, които трябва да извърши всяка една страна, която се сближава с ЕС и иска да стане пълноправен член на общността. В украинския случай обаче тези промени ще имат особено болезнено въздействие.

Каква е алтернативата?

Независимо от всичко това, мнозинството от украинското население явно е готово да извърви този път. А има ли и алтернативата? Членството в организирания от Путин евразийски митнически съюз, едва ли би могло да е такава, или поне не доброволна. В този митническия съюз Русия действа силово, не се спира пред принуда и заплахи, отменяне на гарантирани предимства, та дори и пред физическо заграбване, както в Крим.

ЕС не е в състояние да предложи на украинците безметежен живот, най-малкото не веднага, но хората поне знаят какво ги очаква и как протича процесът на сближаване. Различни европейски политици казаха, че ако Украйна беше станала пълноправен член на ЕС през 2004 година заедно с някои други бивши съветски републики, жизненият й стандарт днес би бил еднакъв с полския. А това нямаше да е малко.

Руският фактор

Украйна обаче не стана член на ЕС, а и в обозримо бъдеще няма да се присъедини към общността, защото докато Путин е начело на Русия това ще си остане невъзможно. Има ли право Русия да определя с кого да се съюзява Украйна? Не, разбира се. Но само един глупак би си позволил да игнорира руския фактор. Прекалено важни неща са заложени на карта. Затова на първо време няма друг начин, освен пътят на сближаването да бъде изминат с малки и предпазливи крачки.

През това време Москва следва да бъде убеждавана, че няма защо да се страхува от сближаването между ЕС и Украйна, от което и самата тя може само да спечели. Умен ход би било и даването на специален статут на Източна Украйна. Паралелно с всичко това ЕС трябва да внимава спиралата на санкциите и контрасанкциите да не излезе извън всякакъв контрол. ЕС е длъжен да покаже, че се противопоставя на нарушаването на международното право, но не бива да налага наказания, само за да демонстрира кой е по-силен. От подобна тактика биха загубили всички.