Ужасите на Дахау: оцелели си спомнят

"Никога повече!" гласеше посланието на оцелелите, пристигнали от 34 страни в баварското градче Дахау - мястото, на което едно време са били изложени на нечовешки страдания. Общо 260 оцелели концлагеристи, шестима от освободителите и мнозина известни политици, сред които и канцлерката Ангела Меркел, присъстваха в неделя на възпоменателното тържество по повод 70-годишнината от освобождаването на концентрационния лагер.

"От тук ще излезете само през комина"

Йежи Войчевски е един от хората, оцелели от ужасите на Дахау. Възрастният господин носи на ръкава си пожълтяла от годините лента на концлагерист. "Тя е част от мен", споделя той и ни разказва историята си: през 1944 година 17-годишният тогава поляк участвал във Варшавското въстание, след което бил заловен и депортиран в Дахау.

"Дахау беше истински ад. Още от момента на пристигането ни всеки един от нас преставаше да бъде човек и се превръщаше в номер. Аз бях номер 105908", разказва Йежи. "Веднага ни казаха: от тук ще излезете само през комина. Дори към кучетата си се отнасяха по-добре, отколкото към нас", добавя той.

Дахау е единственият концентрационен лагер, който работи през всичките 12 години на нацисткия режим. Над 200 000 души са били задържани и малтретирани там - не само евреи, но и много политзатворници, роми, хомосексуални. 41 500 дши са умъртвени на това място.

Посланието на Меркел

На възпоменанието в неделя канцлерката Меркел положи венец пред паметника на загиналите и видимо развълнувана се обърна към оцелелите със следните думи: "Истинско щастие е, че хора като вас са готови да ни разкажат своята история - една история на безкрайни страдания, които Германия е причинила по времето на националсоциализма", каза канцлерката.

Плацът за проверки, в самия център на концентрационния лагер, е бил истинско място на ужасите: именно там задържаните са били унижавани, изтезавани, умъртвявани. Точно на това място се проведе и възпоменанието за жертвите. "Покрай вашите разкази сухите числа оживяват", каза Меркел пред оцелелите концлагеристи.

Един от тези разкази е на чеха Владимир Файерабенд, който попада в Дахау като младеж. И до днес си спомня безумните жестокости, разигравали се едно време в концентрационния лагер: "Посред зима строяваха невръстни деца и ги заливаха със студена вода. После ги оставяха да стоят навън в продължение на 5 часа. Онези, които оцеляваха, ги биеха после с палки, докато стигнат до бараките си", разказва Владимир, който е довел със себе си двама от осемте си правнуци. "Защото от младото поколение зависи бъдещето ни", казва Владимир.

"Не можехме да повярваме на очите си"

Дахау остава завинаги в спомените не само на оцелелите, но и на онези, които на 29 април 1945 година освобождават лагера. "Заварихме близо 30 000 души, почти скелети. Това бяха истински сцени на ужасите", разказва Джеймс Петъс, бивш войник от Финикс, Аризона, който днес е над 90-те. "Просто не можехме да повярваме на очите си", добавя той.

"Идвам тук на всеки пет години и се радвам, че съм сред поканените", казва по-нататък Петъс, който навремето е бил част от 42 дивизия на американските сухопътни войски. Сражавал се е във Франция, Белгия и Австрия, а през април 1945 година стига до покрайнините на Мюнхен, където участва в освобождаването на концентрационния лагер Дахау. Повечето от бойните му другари вече не са сред живите.

"Простихме ви"

Още преди Дахау да бъде освободен от американците, Йежи Войчевски е депортиран в Манхайм, където го принуждават да работи във фабриките на Даймлер-Бенц. Йежи е освободен там от французите. И до днес не е в състояние да забрави страданията, причинени му от нацистите: "Тук съм, защото искам да разкажа на вас, германците, какво са вършили дедите ви". А после през сълзи добавя: "И друго искам да ви кажа: че сме ви простили".