Турският премиер Ердоган си играе с огъня

Едно е самостоятелно правителство, съвсем друго е едноличната власт. Не подлежи на никакво съмнение, че Турция трудно може да разчита на продължаване на процеса на европейска интеграция със сегашната си конституция на военните от 1982 година. След тежките вътрешно-политически кризи, разтърсили страната през тази година, беше добре тя да си отдъхне малко, вместо да се задълбочава напрежението между религиозния и западно-ориентирания лагер в ръководството на страната.

Реджеп Тайп Ердоган е премиер на една ориентирана към Запада и западните ценности страна-членка на НАТО, а не султан на една ислямска държава. Разпалените от него дебати около забраната за носене на ислямски забрадки и едноличното съставяне на комисия за конституционните промени само от членове на неговата партия и тоталното пренебрегване на опозицията и представителите на гражданското общество обаче са неща, които не му вещаят спокойно бъдеще.

Новата конституция на Турция трябва да направи така, че са гарантира демократичното развитие на Турция и да върне на гражданите на страната елементарни права, като напр. синдикалната свобода, но и всички други права и свободи, отнети или ограничени навремето от военните. И когато ректорите на университетите изразяват опасения заради планираната отмяна на забраната за носене на ислямски забрадки във висшите училища, тогава тези опасения не трябва да бъдат отхвърляни с половинчати призиви, а трябва да бъдат взети насериозно. Защото има опасения, че след забрадките на дневен ред могат да дойдат и забулването на лицата на момичетата и жените или отново да се появят дългобради младежи с дълги наметала.

Но това не е всичко. От много от големите турски градове пристигат тревожни информации относно продажбите на алкохол, а който не пости по време на Рамадана, той просто не може да се показва с цигара или с алкохол на публично място, без да рискува в най-добрия случай да бъде обруган. Това развитие в Турция създава на страната един негативен образ в Европа.

Ако атмосферата в Турция е отровена в този смисъл, то отговорността за това носи Ердоган, защото си играе с огъня. Дори само намерението за включване на кюрдския език като чужд език или на часовете по религия към задължителните предмети, е една напълно излишна провокация към кюрдите, но и към светски настроените родители. Кюрдският е майчиният език на една голяма народностна група в Турция, и заслужава друго определение от “чужд език”. Като фарс също така можем да определим и даваната на родителите възможност, чрез писмена заявка да освобождават децата си от часовете по религия. Защото при така създаващата се обстановка в страната, едва ли ще има родители, които по този начин да обрекат децата си на присмех, подигравки и обиди.

На този фон можем само да си пожелаем, президентът Абдулах Гюл да се покаже на нивото на своята отговорност и да прекрати провокациите на премиера Ердоган към турците. Можем да се надяваме също така, че самият Ердоган е министър-председател на едно самостоятелно правителство, чиято задача се състои само в това, да продължи демократичното развитие на страната и доближаването и към Европа и да работи за икономическото и развитие. Ако той се опомни навреме и охлади страстите, той би могъл да влезе в историята на страната си като политика, осигурил на страната си сигурно бъдеще в редиците на проспериращата европейска демокрация. Той все още има шанс да направи това.