Трябва ли и България да дръпне финансовата спирачка?

Правилото на пръв поглед е ясно разбираемо и логично за всекиго: не можеш да харчиш повече, отколкото изработваш. Спазването му обаче представлява трудност и за страна като Германия, която е известна с добрата си финансова дисциплина . В продължение на 40 години различни по състав германски правителства натрупаха огромни държавни дългове в размер на 1,5 билиона евро. Съществуващите правила за ограничаване на новите дългове бяха заобикаляни с изобретателност, каквато пó би прилягала на южняшкия тип "финансово поведение".

Спирачката - силно оспорван инструмент

През 2009 година влезе в действие нова спирачка пред увеличаването на дълга, която е фиксирана в конституцията. Основното правило е, че новите кредити не бива да надвишават 0,35% от БВП. Временни изключения се допускат единствено в случай на сериозни конюнктурни трудности - например в условията на глобални финансови и икономически кризи. Дори и в този случай обаче е задължително надвзетите пари да бъдат върнати в определен срок.

Ползата от фискалния борд или "спирачката за нови дългове" /на немски: Schuldenbremse/ е, че въвежда ред в държавните финанси, осуетява катаклизми като банкрут на държавата или парични реформи вследствие на обезценяване на валутата, а и повишава рейтинга на държавата на международните капиталови пазари. Не на последно място изразява грижа за бъдещите поколения, така че бремето от натрупани задължения поне да не се увеличава допълнително.

Конституционната спирачка за дългове обаче е силно оспорван инструмент сред водещите икономисти в Германия. Според едно изследване на "Файненшъл Таймс Германия" едва 15,8% от германските учени-икономисти я считат за най-подходящия инструмент. Недоверието явно е оправдано, като се има предвид, че сегашният финансов елит също не е лишен от идеи за "виртуално" съкращаване на дълга - при което едни разходи "на книга" изчезват или се трансформират в заеми, подлежащи на връщане - т.е. в бъдещи приходи. За 61,4% от германските учени-икономисти, намаляването на дълговете и без друго е немислимо без икономическо оживление.

Нещо повече - немалка част от учените са на мнение, че фискалният борд може да задържи стопанското оживление. Публичните дългове могат да са нещо положително, ако става дума за инвестиции в инфраструтурни или образователни проекти. "Спирачката" обаче орязва важните инвестиционни възможности на държавата, без да стимулира стопанското оживление - твърди Петер Бофингер, един от петимата така наречени "мъдреци" на правителството по икономическите въпроси.

България - доскорошният бюджетен отличник

Още негативни оценки за фискалния борд дават икономисти с лява политическа ориентация. Те обръщат внимание на това, че мерките за консолидиране на бюджета се отразяват най-болезнено на най-бедните. Логично е най-големите съкращения да се правят там, където са най-високите бюджетни разходи. В Германия поне най-големият държавен разход е социалният бюджет. Кои зависят от него - също е ясно.

Друг косвен контрааргумент е фактът, че полза от финансовия борд може да има само, ако правилата му не допускат влиянието на съответните управляващи. Иначе е ясно как би се отразило това на държавните дългове, особено в предизборни периоди. ЕС и без друго замисля по-засилен контрол над бюджетите на страните-членки, така че бюджетни фокуси като гръцките да не са възможни в бъдеще.

Затова и разнопосочните съобщения за българския бюджетен дефицит преди време предизвикаха почти истерична реакция от страна на Брюксел. След гръцкото "опарване" Брюксел вече не вярва на никого - дори на доскорошните бюджетни отличници от България.