Трябва ли да пестим, питат се в Европа

Анемичният и без друго растеж в Европа започна да линее отново. Страхът от нова рецесия витае из въздуха. При това мнозина се надяваха, че кризата е окончателно преодоляна. Възроди се и старата дискусия за това коя политика е правилната. В тази дискусия мненията на Севера и Юга са почти диаметрално противоположни.

В единия лагер са страни като Франция и Италия. Те настояват да се прекрати политиката на строги икономии и чрез държавни инвестиции да се даде тласък на икономическия растеж. В другия лагер влизат държави като Германия, Великобритания, Холандия и Финландия. Те смятат, че единственият изход от кризата са балансираните бюджети и повишаването на конкурентоспособността.

Опасността от политически екстремизъм като средство за оказване на натиск

В сегашната ситуация Европа трябва да "инвестира в растежа, а не да се концентрира единствено върху строгите икономии", твърди социалдемократът Матео Ренци, премиер на Италия. Следваната досега аскетична политика, според него, не е донесла очакваните решения на проблемите.

Френският президент Франсоа Оланд, също социалист, му приглася: „Несигурността е навсякъде. Икономиката на САЩ е парализирана, а Европа още не е открила път към растежа, за който аз се боря”. Френският министър на икономиката Еманюел Макрон дори предупреди, че евентуална рецесия може да има същите катастрофални политически последици като тази от 30-те години на миналия век. Намекът на министъра беше повече от ясен: той предупреждава за опасността от възраждане на крайни политически течения от сорта на националсоциализма. В самата Франция имат актуален проблем с подобни тенденции - например с възхода на "Националния Фронт" на Марин льо Пен, която печели гласове с лозунги, призоваващи към изолация от външния свят и ксенофобия.

Френският проблем

Франция всъщност би трябвало да прави значително по-строги икономии, за да изпълни правилата на Европейския пакт за стабилност, според които бюджетният дефицит не бива да надминава нивото от три на сто. Френският дефицит обаче значително надскача дори и четирите процента. Теоретично погледнато, Европейската комисия би могла да принуди Франция да спазва тези правила, но още през 2013 година тя даде на страната две години отсрочка. Ето че сега френските власти търсят ново отлагане с още две години.

Доводите на Париж са както икономически, така и политически. Проблемът е в това, че на теория държавата трябва да пести в добри времена, за да може да се подсигури за лоши дни. Но Франция и Италия, както и много други страни, не натрупаха никакви резерви през силните години, а живееха нашироко, надхвърляйки реалните си възможности. Вместо да инвестират, те консумираха усилено. Германия също правеше това десетилетия наред. Но за разлика от останалите, сега Берлин иска да приключи с трупането на нови дългове. Финансовият министър Волфганг Шойбле има за цел Германия скоро да има бюджет, в който за първи път от около 45 години насам, да се мине без поемането на нови дългове.

Структурните реформи са по-важни от числата за дефицита

Политици от северните европейски държави, сред които канцлерката Ангела Меркел, британският премиер Камерън и бившият шведски премиер Фредрик Райнфелд, от години акцентират върху това, че цифровите данни за бюджетния дефицит не са най-важният показател. Според тях единствената тема трябва да е повишаването на конкурентоспособността. А тази цел не може да се постигне без нови инвестиции.

Директорът на Брюкселския тинк-танк "Брюгел" Гунтрам Волф смята, че още по-важни от правилата за спазване на бюджетния дефицит са структурните реформи. Испания била пример за това, че структурните реформи действително могат да вдигнат една страна на крака, макар този път да е бавен и да изисква определена политическа цена.