Тръмп: не може или не иска?

Две години след встъпването си в длъжност - в миг, в който САЩ се намират в бюджетна блокада - Доналд Тръмп разполагаше с две възможности. Той можеше да използва ситуацията като шанс, за да се покаже като истински лидер на страната – лидер, който иска да преодолее пропастта, разделяща нацията на две. Можеше да заяви, че стената към Мексико си остава най-доброто решение, което, според него,  ще позволи да се овладее ситуацията по южната граница на страната. Но и да каже, че в името на общото благо е готов на компромиси с демократите, за да се сложи край на блокадата, а и да се защитят американските граници.

Тръмп можеше да каже например следното: "Скъпи американски съграждани, независимо дали сте републиканци или демократи, независимо дали ме подкрепяте или отхвърляте, сега е моментът в интерес на страната ни да отворим нова страница - да си сътрудничим и да сложим край на блокадата."

С други думи, той можеше да се опита да заглади политическите разломи и да протегне ръка на новоизбрания Конгрес, за да се стигне до компромисно решение за граничния проблем, с който сам се постави натясно. Дори и да бе постъпил по този начин, привържениците му пак щяха да го поддържат, защото му вярват, независимо какво казва. Е, десните хардлайнери навярно щяха да го упрекнат, че се огъва, а демократите и много републиканци може би нямаше да повярват, че намеренията му наистина са сериозни. Но, ако все пак беше направил опит да се покаже в ролята на нов обединител на една разделена страна, това поне би предотвратило тоталния срив, до който причинената от него самия блокада може да докара страната.

Реторика на страха

Само че Тръмп не каза нищо такова в обръщението си във вторник. Напротив. Той използва случая, за да удвои финансовите си искания за финансиране на стената по границата с Мексико, заблуждавайки, че ставало дума за "национална криза на сигурността". С други думи, Тръмп постигна нещо, което на практика изглеждаше почти невъзможно: той задълбочи разделението на страната още повече.

Президентът обяви, че главният проблем е нелегалната миграция през южната граница. Повечето експерти обаче твърдят, че посочената от него "криза на сигурността" изобщо не съществува. С обръщението си той разпали страховете от нелегалните имигранти, говорейки за тях като за  престъпници. Множество изследвания обаче сочат, че нивото на престъпността сред нелегалните имигранти не е по-висока, отколкото сред американците.

Най-фаталното обаче бе това, че Тръмп не направи никакъв опит да уреди конфликта с демократите. Вместо това ги прикани да сторят „правилното“ и да му гласуват над пет милиона долара за изграждането на стена по границата с Мексико - макар че демократите вече бяха отхвърлили подобна възможност. И така Тръмп за пореден път показа, че не иска, или не може да изпълни основното изискване към един президент: да не разделя, а да обединява нацията.