Трудности с европейското политическо „Есперанто”
27 юли 2008Аферата с „изтеклите” не само към българските, но и към чуждестранните медии предварителни варианти на двата доклада на ЕК за България тепърва ще се разплита, макар че досега официален отговор на въпроса кой е изнесъл информацията липсва. Дори да се приеме най-естественото, че в техния „суров” политически и лексикално „остър” вариант текстовете са били умишлено изпуснати към любопитни журналисти в Брюксел, остава въпросът не толкова как, а защо е направено това?
Официалният отговор гласеше – ЕК е огорчена от изтичането на информация за тези „чернови”, но неофициалният вероятно следва да се потърси тъкмо в онова, което се случи в България непосредствено след огласяването на окончателните версии на докладите. А то е, че след безпрецедентния дипломатически натиск, оказан от българска страна вътре и вън от ЕК, след видимото с просто око „омекотяване” на текстовете и оценките,
управляващите в страната със самочувствието на белоснежни ангели
обявиха на две внимателно подготвени и умело режисирани пресконференции документите за „честни и обективни” и интерпретираха силно притъпените критики в тях като истински „партньорски механизъм” за коригиране на временно възникнали проблеми, сходни със същите проблеми в други членки на ЕС.
Ако българският министър-председател и президентът действително си вярват, че всичко това е така, те със сигурност са все още далеч от владеенето на европейското политическо „Есперанто” – изкуственият език на Стария континент, в който и най-тежките оценки се артикулират позитивно, дипломатически и градивно. Така, например, когато в текста се казва, че реформата в съдебната система е „отдавна очаквана”, това със сигурност означава, че тя е безнадеждно закъсняла. Когато в документа се посочва, че в Европейската комисия все още „няма достатъчно увереност, че може да прекрати замразяването на еврофондовете”, това подсказва, че става въпрос за откровено недоверие. Когато германската канцлерка Ангела Меркел заявява, че е обезпокоена от високата корупция в България, това е сигурен знак, че германския бизнес, един от най-големите инвеститори в страната, е направо „ужасен” от размерите на тази корупция. Така, за да изучи основите на „работата с европейските пари”, както се изрази във Варна премиера Станишев, ръководената от неговото правителство администрация следва да понаучи езика, на който са формулирани инструкциите за тази работа. Този важен европейски език обаче е непосилно труден както за кабинета, така и за подчинените му ведомства. Това пролича недвусмислено от местните интерпретации на констатациите досега. И от начина на мислене на онези, от които се очаква да са разбрали истинския смисъл от „изтичането” в медиите на черновите на докладите и на критиките в тях.