Три неверни твърдения за Гърмен

От всичко, което се изговори за Гърмен, вярно е само едно: че понякога ромите твърде силно си пускат музиката. Нали помните, че кризата започна именно с това оплакване, след което повлече след себе си десетина други? Тези “други” се оказаха или неверни, или необосновани, или отправени по грешен адрес. Гърмен се оказа случай, в който конфликтът предизвика положителен ефект: принуди ни да разгледаме под микроскоп всяко обвинение към ромите и да видим колко много митология сме приели за истина.

Няма изкуствено заселване

Не е вярно, че в Гърмен се заселват нови роми, които да гласуват за когото им кажат (ДПС например). В последните десет години в Гърмен няма подчертан ръст нито на роми, нито на българи. Избирателите нарастват в рамките на обичайните темпове, а линията на този ръст е съвсем естествена. През 2005 година избирателите са 1 464 души, през 2009 те са 1 490, през 2013 - 1 513 души, а през 2014 - 1513 души. Общият ръст на избирателите за този 10-годишен период е 49 души. Пренебрежимо малко число за чиито и да било електорални амбиции.

Накратко - в Гърмен не са били изкуствено “заселвани” нечии избиратели. Включително и на ДПС. Прегледът на резултатите от предишните избори показва, че звездният час на ДПС е ударил през 2009 година и никога повече не се е повторил. Тогава партията зад Делян Пеевски печели 183 гласа в пропорционалния вот и 342 гласа в мажоритарния вот, дадени за кандидата Ахмед Башев. Оттам нататък ДПС регистрира само спад. На парламентарните избори през 2013 година Движението получава 114 гласа, а на последните избори - едва 70. Мнозинството от жителите на Гърмен всъщност подкрепя ГЕРБ (338 гласа на последните избори), левицата има слаба подкрепа, извънсистемните партии, както и партиите, обвинявани в купуване на гласове, не са популярни, националистите - също.

Няма кражби. Ако има, подайте жалба!

Онова, на което дори и прилични медии викат “цигански набези”, не съществува в правния свят. Обвинението, че ромите крадат от българите, беше развенчано от МВР още в първите дни на протеста с една проста статистика - регистрираните кражби в района са общо четири. Както уточни главният секретар на МВР, тази цифра може и да не отговаря на реалния брой на кражбите, но институциите няма как да работят с голословни твърдения. Впрочем, една от основните причини министър Румяна Бъчварова да бъде освиркана от българите е нейното несъгласие да коментира мълвата, вместо регистрираните факти. “Защо не сте подали жалба, след като са ви откраднали нещо”, попита тя, а нестроен хор гласове отговори нещо такова: “Не искаме да подаваме жалби”.

Примерът е достатъчно изчерпателен за една тенденция, породила господстващата митологема през последните десетина години: да не търсиш държавата за нищо, а после да се оплакваш, че я няма.

Да, строят незаконно. Все едно са в Синеморец.

Незаконните постройки в Гърмен са цели 124 и за разлика от много други места в България, за тях има дори издадено предписание за събаряне. Не са съборени, защото веднъж това е правено, в резултат от което страната бе осъдена в Страсбург. В делото „Йорданова срещу България”, приключило през 2012 година, България е осъдена за действия на Столичната община, предприети седем години по-рано. Тогава е направен опит да се премахне ромският квартал Баталова воденица в София.

В решението на Европейския съд по правата на човека се казва, че властите твърде дълго са бездействали и с това са направили възможно образуването на ромско поселище. Така ромите са създали здрави връзки с мястото и са изградили общностен живот, в резултат от което са възникнали и постройките, които са единственият им дом. Оттук нататък властите са били длъжни да потърсят решение, алтернативно на събарянето. Например, узаконяване на къщите. Или предоставяне на алтернативно жилище.

Накратко: изводът, важен за Гърмен, е следният: ако ще се разрушава незаконен строеж, това трябва да стане още по време на строителния процес. Тоест, за да няма незаконно строителство, общините и ДНСК трябва да са адекватни на задълженията си. А не да няма роми.