Три внушения за конфликта между Израел и палестинците

Само един поглед е достатъчен, за да се установи колко едностранчиви са голяма част от уводните заглавия в германските медии: "Войната на Израел срещу Хамас", "Война срещу радикалните палестинци", "Омразната Хамас". Тази гледна точка е обаче доста проблематична, при това в няколко отношения.

Нищо общо с действителността

Първи аспект: внушава се нещо, което в действителност не е така - а именно, че двете воюващи страни са едва ли не равнопоставени. Тоест, втълпява се съразмерност, уравновесеност. Поставя се знак за равенство. Новият изблик на насилие в Близкия изток се представя като конфликт между две воюващи страни, които взаимно се обстрелват с ракети, а това, че броят на невинните жертви сред цивилното население не спира да расте, е трагично - спор няма, но в крайна сметка е неизбежно. Макар медиите да отбелязват, че от ескалацията на насилието страда най-вече цивилното палестинско население, внушението за знак на равенство между двете воюващи страни си остава. А това няма нищо общо с действителността.

За да не възникват недоразумения, непременно трябва да уточним, че в случая изобщо не става дума за броене на жертвите. Всяка една жертва трябва да бъде възприемана като огромна трагедия, а насилието като средство за разрешаване на конфликти трябва да бъде всячески заклеймено и отхвърлено. Само че внушението за знак на равенство между двете воюващи страни създава у мнозина усещането, че животът на един палестинец е по-малко ценен.

Хамас не е Ал Кайда

Втори аспект: много европейски медии представят Хамас като терористична организация, чиято цел била безогледното избиване на израелски граждани. По този начин ислямистите се опитвали да наложат своята "култура на смъртта". Още по-проблематичен е опитът да се правят паралели между представената само в палестинските територии ислямистка организация Хамас и международната терористична мрежа Ал Кайда. Вярно е, че Хамас е разклонение на "Мюсюлманското братство". Същевременно обаче тази организация е следствие от провала на близкоизточния мирен процес. Тя е един вид продукт на продължаващата незаконна окупация, радикализирала допълнително палестинското население.

И още нещо: освен военно крило, Хамас има и прагматично политическо ядро, което пледира за преговори. Но по-важното в случая е друго - Израел нееднократно е преговарял индиректно с Хамас и дори е успявал да постигне добри резултати.

Същината на този конфликт

Трети аспект: концентрирайки се единствено върху "агресията на терористичната организация Хамас", германските медии свеждат борбата на палестинците за самоопределение до един конфликт, в който ролите са ясно разпределени: Израел воюва срещу терористи. Този ограничен хоризонт пречи да се види политическата същност на близкоизточния конфликт - борбата на палестинците за собствена държава.

Впрочем, и международната общност подкрепя решението за създаване на две независими държави. След всичко случило се досега обаче постигането на тази цел изглежда малко вероятно.