Трагичните български избори

Трагични - такива са българските избори, според Борис Калноки от "Зюддойче Цайтунг". Авторът посочва, че в неделя избирателите теоретически са имали шанса да вземат в ръце съдбата си като изберат нов парламент. За същински избор обаче не би могло да се говори. "От едната страна са екскомунистите, от другата - консерваторите, които не се различават много по своята "политическа култура". Шефът на вторите - Бойко Борисов - е олицетворение на "българския път" след промяната. Тогава свързаните с комунистическата партия хора плячкосаха чрез приватизацията народното имущество и го прехвърлиха в новосъздадените си фирми. А от редиците на бившите служби за сигурност, както и множеството тежкоатлети, носили по комунистическо време олимпийски медали и останали безработни след промяната, бързо бе създадена мафия, която частично се смеси с новите капиталисти. Калноки обобщава ситуацията в България така: "Партиите в страната са корумпирани, а хората - отчаяни."

В коментара си той посочва, че България се намира в състояние, което е повод за сериозна загриженост. "Шест години след приемането на страната в ЕС нейните граждани са все така далеч от сбъдването на надеждите им за благосъстояние и истинска правова държава. Особено голямо е разочарованието от бившия министър-председател Бойко Борисов, който обеща пробив през 2009 година. Неговата равносметка е всъщност много оскъдна. Макар бюджетният дефицит да е едва 1,3 процента, а държавните дългове да са само 17,5 процента от брутния вътрешен продукт, в България се усеща остър недостиг на обществени инвестици, безработицата е трайна, а социалната несигурност обхваща все по-широки слоеве. Партията на Борисов получи най-много гласове на изборите, но това не е знак за увереност. Ниската избирателна активност от 44 процента показва, че много от българите вече са изгубили надеждата за реформа на системата", четем още в коментара на Клаус Брил.

Пирова победа за Борисов

"Удар в лицето" - това е заглавието на коментара на Барбара Йортел в "Тагесцайтунг". Именно това представляват резултатите от проведените избори спрямо цялата политическа класа в страната - удар в лицето, пише тя. "Ниската избирателна активност позволява да се направи само един извод - че много от българите просто са обърнали гръб на политиката. Те нито се чувстват представени от "старите" партии, нито виждат в новите формации алтернатива, която да е в състояние да извърши необходимите дълбоки реформи. Именно поради това бившият премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ не могат да се чувстват победители - получените 31 процента означават всичко друго, но не и че избирателите му дават нов мандат за управление. Освен това никога досега една водеща политическа сила не е била толкова изолирана. Защото сформирането на коалиция със социалистите е точно толкова невероятно, колкото и сътрудничество с Атака или ДПС. Излиза, че политическата блокада е програмирана. А това е най-лошият вариант за България, най-бедната държава в ЕС", четем в "Тагесцайтунг".

"Винер Цайтунг" нарича победата на Борисов "пирова" и посочва, че е напълно неясно как би могло да изглежда бъдещото правителство, имайки предвид постигнатите изборни резултати. Изданието предполага, че въпреки победата си Борисов може и да не застане начело на новото правителство.

"На Борисов ще му бъде много трудно да намери коалиционни партньори, след като през февруари му се наложи да подаде оставка покрай масовите протести срещу корупцията, нарастващата безработица и рязко нарасналите цени на електроенергията, водата и газа", отбелязва "Ройтерс". Агенцията допълва, че и социалистите не са обявили готовност да водят коалиционни преговори, както и че са възможни нови предсрочни избори през септември.

Жизненият стандарт спада, бедността расте

ДПА отбелязва, че до нови протести се е стигнало още в изборната нощ - срещу "новото издание на стария парламент". Агенцията пише още, че социалистите обвиниха партия ГЕРБ, че е станала първа сила благодарение на манипулираните и купени гласове. "Те отправиха призив към ГЕРБ да се откаже от сформирането на ново правителство, за да не продължи да дестабилизира страната", подчертава агенцията.

Телевизия N-TV, както и редица други медии, се спира на разкритите 350 000 допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд, а в заключение посочва, че шест години след присъединяването към Европейския съюз почти една четвърт от българите живеят под границата на бедността. "Жизненият стандарт продължава да спада, бедността расте. Със средни заплати от около 400 евро и пенсии по 138 евро българите са далеч от средните за ЕС доходи. По време на предизборната кампания обаче големите партии не предложиха убедителни концепции срещу кризата, а се концентрираха върху взаимните обвинения", посочва N-TV.

Обобщение на Б. Михайлова
Редактор: М. Илчева