Трагичната съдба на еврейските лекари

Точно преди 75 години в Хитлерова Германия влиза в сила едно разпореждане, чието заглавие на пръв поглед изобщо не звучи сензационно: „Четвърто разпореждане за закрила на гражданите на Райха”. Съдържанието обаче е шокиращо, защото нормативният акт всъщност лишава от лекарски права всички еврейски лекари. Документът предлага една-единствена вратичка: лекарите-евреи могат да получат извънредно разрешение да практикуват, но това разрешение се отнася само до ограничен кръг пациенти: единствено до евреите, техните деца и роднини. Независимо дали имат такова временно разрешение или не, лекарите-евреи автоматично и незабавно се лишават от титлата „доктор”. В продължение на пет години националсоциалистите стъпка по стъпка девалвират еврейските лекари, като в крайна сметка ги натикват в една странна категория: „хора, третиращи пациенти”. Фюрерът на лекарското съсловие в Хитлерова Германия д-р Герхард Вагнер е въодушевен от този голям успех и възкликва: „Най-после вързахме ръцете на тези еврейски престъпници!”.

Фанатизмът на борбата срещу еврейството

Преследванията срещу лекарите-евреи започват веднага, след като Хитлер заграбва цялата власт през 1933 година. Тогава Съюзът на лекарите-националсоциалисти излиза с апел, в който четем: „Няма друга професия, която е толкова важна за бъдещето и за величието на една нация, колкото лекарската. Но няма и друга професия, която да е тъй просмукана от еврейството. Евреи-преподаватели държат катедрите по медицина и изпиват душата на лечебното изкуство. Поколение след поколение те насаждат в главите на младите германски лекари една чисто механична представа за медицината. Ето защо днес ние призоваваме целокупното медицинско съсловие: нека върнем германския характер на нашето съсловие, нека му върнем германското лидерство и германския дух!”.

Важен инструмент срещу лекарите-евреи са Нюрнбергските расови закони, които през 1935 година лишават от права тъй наречените „чистокръвни евреи”. В подготвянето на тези закони активно участие взима вече цитираният лекарски фюрер Герхард Вагнер, според когото тъкмо расовата политика е сърцевината на германското здравеопазване. Той заявява:

„Когато се занимаваме с евреите, трябва ясно да разграничим две групи мерки срещу тях. Първата е насочена срещу биологичната опасност, която евреинът представлява за нашия народ. Тъкмо по тази причина законите от Нюрнберг са световно-историческо дело. Втората група от мерки в борбата срещу еврейството трябва да доведе до окончателното ликвидиране на еврейското влияние върху обществения живот в Германия.”

Тази борба се води с фанатична решителност. Още през 1933 година са уволнени лекарите-евреи, работещи като ведомствени медици. През същата година влизат в сила разпоредби, които много облекчват процедурата по отнемането на лекарски лицензи, когато става дума за евреи. След 1935 година са освободени всички професори по медицина от еврейски произход. Онези лекари-евреи, които продължават да практикуват професията си в частни кабинети, са задължени да работят само с еврейски санитари и медицински сестри. Мнозина германски лекари посрещат с облекчение репресиите срещу колегите си евреи, защото това значително подобрява шансовете им на пазара на медицинските услуги. Разбира се, кампанията се води главно по идеологически, а не по икономически причини.

Хиляди съдби

Четвъртото разпореждане, за което стана дума в началото, постановява още следното: „Според Закона за лекарите в Райха, всеки лекар служи на германския народ. Германските лекари носят отговорност не само за телесното благополучие на германските хора, но и за тяхната наследственост и в крайна сметка за чистотата на расата им. Предвид всичко това беше наложително най-после и окончателно да лишим еврейските лекари от възможността да третират германски пациенти.”

Главният инструмент за осъществяване на тази цел е самото Четвърто разпореждане. След влизането му в сила бройката на лекарите-евреи е сведена до 285 души, които трябва да се грижат за здравето на всички евреи в страната. Само пет години по-рано лекарите-евреи в Германия са между 6 500 и 9 000. Канадският историк Майкъл Катър разказва в тази връзка следното:

„Лекарите-евреи са споходени от много тъжна съдба. Една част от тях емигрират, а онези, които остават, в общия случай са изпратени заедно с пациентите си в гетата и лагерите на Изток. Все пак част от тях не попадат директно в лагерите на смъртта, понеже военната машина се нуждае от уменията им”, посочва канадският историк. Според него националсоциалистите са избили около 2 000 лекари-евреи.

АГ, ДР, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел