Трагедията след "Хайян"

"Имаме нужда от храна!", "Спасете ни!", "Помощ!" - оцелелите след тайфуна "Хайян" отчаяно се опитват да привлекат вниманието на международната общност към влошаващата се ситуация в региона. Те пишат апелите си по стените на къщите и по улиците - така, че да могат да бъдат видяни от въздуха. Пет дни след опустошителната природна катастрофа на Филипините предварително подготвените запаси с продукти са изчерпани. Помощните организации от цял свят полагат всички усилия, за да осигурят на нуждаещите се хранителни пакети и одеяла, таблетки за пречистване на водата и медикаменти. Само че поради огромните разрушения и изключително трудния терен по различните острови, всеки път се оказва мъчително дълъг.

Доставките на международните помощни организации все още не са успели да стигнат до всички набелязани цели. "Изправени сме пред големи предизвикателства, що се отнася до инфраструктурата и комуникацията", казва Соаде Месуди, говорителка на Международния комитет на Червения кръст. За момента усилията на организацията са концентрирани върху остров Самар, който бе връхлетян от тайфуна миналия петък.

Много от засегнатите места са трудно достъпни

В някои други части на страната положението е още по-отчайващо - до западните острови Панай или Бантаян например още не са успели да стигнат дори и проучвателните екипи. "Тяхната задача е да установят колко са засегнатите от стихията и каква е необходимостта от помощи, за да може те да бъдат по-добре координирани", обяснява Хани Валтер от хуманитарната организация "Йоханитер". "Нашите екипи се опитват да стигнат до регионите, които до момента не са получили никакви помощи, до местата, с които засега няма контакт", посочва Валтер.

Именно проблемът с комуникацията е много сериозен - с Панай например няма връзка от понеделник насам. "Мобилните телефони са единствените, които функционират засега, и то не постоянно. Казаха ми, че има определени места, откъдето комуникацията с мобилен телефон е възможна. Надяваме се в следващите часове да възстановим връзката", заявява Валтер.

Дори и проучвателните екипи да имат успех, доставката на помощите до целта често се оказва твърде затруднена. Освен с логистичните трудности по пътя, помагащите все по-често се сблъскват и с още един проблем, който постоянно се изостря - гладът и жаждата сред пострадалите водят до отчаяние и склонност към насилие.

И помагащите са в опасност

Соаде Месуди потвърждава съобщенията за разграбване на супермаркети и магазини. И не само това. "Чухме, че камиони на Червения кръст са били нападнати", казва тя, но допълва, че засега това са само слухове. Въпреки това опасенията за живота на сътрудниците на хуманитарните организации растат. "Наред с проблемите в сферата на комуникацията и инфраструктурата, трябва да се погрижим и за това нашите помощи да достигнат до хората, без да се стига до хаос", споделя Месуди.

Хани Валтер от организацията "Йоханитер" потвърждава, че има проблеми със сигурността: "Разграбванията и анархията са факт, сигурността не е гарантирана". За защитата на сътрудниците се разчита на съдействието на правителството. "Ако правителството препоръчва да не се пътува до определен регион, ние гледаме да се придържаме към тези препоръки", казва Валтер.

"На петия ден след опустошителния тайфун положението като цяло е необозримо", отбелязва Месуди. Все още е твърде рано да се правят оценки за броя на жертвите или на изчезналите. Но колкото по-пълна става картината за щетите от катастрофата, толкова по-ясни стават нейните ужасяващи мащаби.

Разпределението на помощите се превръща все повече в надпревара с времето - тъй като гладът, жаждата и епидемиите могат да доведат до драматично нарастване на броя на жертвите.