Това много ще ви изненада - част 4
3 юни 2009Венеция - градът с най-много мостове в света? Нищо подобно! Serenissima ("Светейшата"), както я наричат още, има три пъти по-малко мостове от Амстердам: 398 срещу 1281. А в сравнение с германската столица, Венеция направо бледнeе по мостове - в Берлин те са 1662. Затова пък Венеция навярно държи рекорд по друго: градът е разположен на цели 118 острова!
И вие ли сте чували, че най-много чай пият в Англия?
Не е вярно. Напитката, която според една английска шега трябва да притежава две задължителни качества - да бъде "гореща и мокра", се радва на по-голяма популярност в Ирландия. Това съобщават от Международния Комитет по чая в Лондон.
Самите англичани също не пият малко чай. На ден в Обединеното кралство се поглъщат 171 милиона чаши чай - средно по 6 чаши на човек. Денят започва с най-ранната чаша чай веднага след събуждане и завършва с последния чай късно вечер. Между тях има още фиксирани часове, най-известен от които е файв а клок - чаят в пет следобед.
Евнусите и сексът
Общоприето е схващането, че евнусите (които в миналото обитават не един и два кралски двореца) не са в състояние да практикуват обичайния хетеросексуален секс. Но това не винаги е така, всичко зависи от начина, по който са ги направили безплодни. Обикновено това ставало чрез отстраняване на тестисите, но дори след тази операция повечето мъже могат да запазят частична способност за полова възбуда и ерекция.
Германският автор Вернер Келер пише, че особено в османските хареми строго се бдяло да няма такива евнуси, които биха могли да застрашат ханъмите. Там предпочитали евнуси, на които бил оперативно отстранен целият пенис - те минавали, разбира се, за съвършено безопасни. Но операцията била мъчителна и опасна, така че малцина оцелявали. Това обаче покачвало и цената им...
"И все пак тя се върти!"
Галилео Галилей никога не е произнасял тази крилата фраза. Такова изречение няма както в протоколите от процеса, на който Светата инквизиция подлага великия учен, така и в неговите писания, в кореспонденцията му и в останалите исторически източници. За пръв път тази фраза се цитира 100 години по-късно в хрониката на един френски абат.