Тихата алтернатива на Джонатан Франзен

Обратното броене тече. Онази част от американците, които все още четат, нямат търпение да дочакат 1 септември. Онази част от медиите, които не са още тотално завладяни от 3-Д и компютърни игри, се отказаха от чакането и се опитват да придадат сензационен характер на премиерата. Между тези два полюса - сериозна, със съзнание за традициите литература от една страна и евтиното й плакатиране от друга - стои самият автор, който гледа с едва прикрито отвращение на цялата суматоха около новия му роман, напомняйки, че книгите са "тихата алтернатива". Откакто преди няколко седмици ликът на Джонатан Франзен се оказа върху корицата на сп. Time, като първия писател след Стивън Кинг, комуто бе оказана тази чест преди десет години, дори и непосветените съвременници знаят, че отново става дума за Големия американски роман.

Панорамен прозорец към Америка

Ако се съди по първите мнения на критическата гилдия, шансовете на "Свобода" не са лоши. "Галваничен", нарича романа Мичико Какутани, литературната папеса на в. The New York Times, и се аргументира така: "Франзен е написал своя най-задълбочен досега роман - един роман, който се разкрива пред нас като убедителна биография на едно нефункциониращо семейство и същевременно като незабравим портрет на нашето собствено време."

Какутани е поразена от "впечатляващия литературен инструментариум" на писателя, от способността му да отвори "един голям, ъпдайковски панорамен прозорец към живота на американската средна класа" и преди всичко от новопридобитото му умение да създава "пълноценни човешки характери".

Wall Street Journal също превъзнася характеризационното изкуство на Франзен, позволяващо му да изгради "триизмерни герои" и освен това "да напълни главите им с толкова проницателна психологическа острота"; само структурата на романа куцала на места. Критични бележки имат и други наблюдатели, но похвалите преобладават. New York Magazine например смята, че "Свобода" не е идеален роман, но го вижда на равнището на "Коректурите", мегабестселъра на Франзен от 2001.

Романът на десетилетието?

При всяко подобно събитие естествено се развиват и странични сюжети. Дискутира се например какво трябва да означава това, че авторът е посветил книгата на своя издател и литературни агенти. Холивуд не просто наостри уши: продуцентът Скот Ръдин си осигури вече филмовите права. Само Опра Уинфри не рачи да захапе въдицата. Тя явно не е надживяла обидата, която Франзен й нанесе навремето, когато отказа да се яви с "Коректурите" в нейното шоу. Извинението, на което той се реши в последна сметка, явно не е успяло да пречисти атмосферата. Впрочем Франзен най-спокойно ще преживее това, че "Свобода" няма да фигурира сред десетте препоръки за нови книги в септемврийското издание на O - The Oprah Magazine. И без Опра от "Корекциите" се продадоха 3 милиона екземпляра. Ами ако един ден се окаже, че Опра е проспала романа на десетилетието?