Тежки времена за Меркел

Ангела Меркел е на канцлерския пост от над десет години, от 15 години е председател на ХДС. През това време е видяла да идват и да си отиват много правителствени ръководители по цял свят. През май миналата година списание "Форбс" я обяви за пети пореден път за най-влиятелната жена в света. А сега? Ангела Меркел е под силен натиск, както във вътрешнополитически план, така и на европейско ниво. Как можа да се стигне до това положение? Дали канцлерката се е надценила? "Европа като цяло трябва да се задвижи, държавите трябва да поделят отговорността за търсещите убежище бежанци!" - такъв е нейният призив. Повечето европейските страни обаче отказват сътрудничество, напук на всички апели. Опитът да бъде разпределено бремето на бежанската криза върху повече плещи очевидно се провали. А с него - и политическият план на Ангела Меркел.

"Ние ще се справим!"

Швеция, Австрия и Германия са страните, които доскоро приемаха най-много бежанци. Скандинавците и австрийците обаче дръпнаха аварийната спирачка и искат да ограничат притока на бежанци. А Германия? Федералната канцлерка не иска и да чуе за някакви "горни граници". Тя смята, че такава стъпка не може да бъде осъществена на национално ниво и предупреждава за последиците. Трябва ли по германската граница да се движат танкове? Или да се открива огън срещу хората, които не искат да бъдат връщани обратно?

Ангела Меркел винаги е жънала успехи с трезвата оценка и деловия си подход към проблемите. Тя ги анализира обстойно и намира логично и разбираемо решение. За нея казват, че тя обмисля нещата докрай. В светогледа на експертката по физика Меркел няма място за емоции. Само че през лятото на миналата година, когато все повече германци се ангажираха с бежанската криза и когато в страната се разпространи една непозната до сега "култура на приемането", Ангела Меркел също се зарази. "Германия е силна държава. Мотивът, който трябва да ни движи е: Ние сме постигнали много. Ще се справим и сега!"- заяви тя в края на август 2015 година.

5 септември и последиците

Това беше едно изключително перспективно изявление - ако би се отметнала от него, Меркел би изгубила доверието в нейната политическа и личностна надеждност. Канцлерката отдавна бе наясно, че бежанската криза не може да се сравни с никое друго политическо предизвикателство от близкото минало. През лятото на 2015 година се смяташе, че до края на годината в Германия ще пристигнат 800 000 бежанци. "Изправени сме пред една голяма национална задача", каза тогава Ангела Меркел и прогнозира, че това ще бъде основно предизвикателство не за седмици и месеци, а за дълго време. Знаела ли е, че само пет дена по-късно ще направи нещо, за което критиците я обвиняват и до днес? На 5. септември, след телефонен разговор с австрийския канцлер Вернер Файман, тя отвори границите за неконтролиран приток на бежанци в Германия.

Натиск от собствените редици

В социалните мрежи Фейсбук и Туйтър канцлерката беше наречена "Меркел, майката на всички вярващи", защото е "поканила" сирийците и ги е посрещнала с отворени обятия. На централната гара в Мюнхен много германци въодушевено посрещаха бежанците и им оказваха помощ. Тези кадри от деня след решението на Меркел обиколиха света, докато баварският министър-председател Хорст Зеехофер се възмути от решението на канцлерката и го обяви за грешка, "която не бива да се повтаря". А баварският министър на финансите Маркус Зьодер допълни, че "в противен случай броят на бежанците ще стане толкова голям, че ще излезе извън контрол".

"Това вече не е моята страна!"

Позицията на Хорст Зеехофер сложи началото на вътрешнополитически спор, при който Ангела Меркел изглеждаше в по-слаба позиция, отколкото всъщност беше, защото тя имаше зад гърба си сплотените редици на своите съпартийци. Баварският ХСС е партия-посестрима на ХДС и на федерално ниво двете партии образуват съюз. Ангела Меркел беше дълбоко засегната от атаката от собствения си лагер. Това показа и нейната реакция десет дена след отварянето на границите. "Съвсем честно трябва да кажа: ако сега трябва да започнем да се извиняваме, че в крайни ситуации Германия показва едно приветливо лице, то това вече не е моята страна".

Въпреки че оттогава насам фронтовете се поуспокоиха, ХСС не се уморява да отправя нападки. Връхна точка в това отношение беше конгресът на ХСС в Мюнхен през ноември, където Ангела Меркел още веднъж подчерта: "Ние трябва да вложим всички сили за европейско и международно решение на проблема" След речта на канцлерката Хорст Зеехофер се качи на трибуната, но не за да отведе гостенката до почетното ѝ място. Той я остави да стои до него на сцената, докато изтъкваше своите контрааргументи. "Ние сме твърдо убедени, че няма да можем да се справим с тази историческа задача, интеграцията на бежанците, и няма да получим одобрението на населението, ако не въведем горна граница за приема на бежанци", заяви той под бурните аплодисменти на делегатите от ХСС.

Загуба на власт или на имидж?

Междувременно ХСС конкретизира изискването си и иска горна граница за годишен прием на 200 000 бежанци. Въвеждането на горна граница вече се дискутира и в ХДС и намира все повече поддръжници. Канцлерката обаче не отстъпва и на йота. Няма и "следа от готовност за копромис", заяви Хорст Зеехофер след конференцията на фракцията на ХСС в курорта Кройт, в която участва и Ангела Меркел. "Много съм разочарован и се опасявам, че ни чакат тежки политически седмици и месеци", заяви Зеехофер. ХСС заплашва да сезира Конституционния съд, за да прокара решението си за подсигуряване на границите. Ангела Меркел имала време до март, за да коригира грешките си. Ако тя не отстъпела, ХСС щял да прекрати коалицията си с ХДС и да излезе от правителството. В такъв случай би било свършено и с канцлерството на Ангела Меркел.

Какъв избор й остава - да изгуби властта или да пожертва имиджа си? А дали в крайна сметка все пак ще се стигне до едно европейско решение? Засега никой не може да даде отговор на тези въпроси.