Те създадоха „Тигрите на Аркан”

На 1 април 1992 година паравоенните отряди на "Сръбската доброволческа гвардия", по-известна като „Тигрите” напада малкия източнобосненески град Биелина в близост до границата със Сърбия. Предвожда ги Желко Ражнатович, известен под прозвището Аркан. Добре въоръжени и логистично подкрепяни от тогавашната югославска армия, паравоенните части бързо установяват контрол над града.

За мюсюлманското цивилно население започват дни на нескончаем ужас: на дневен ред са убийства, грабежи, изнасилвания, които засягат и други босненски селища  край границата със Сърбия. Не след дълго „Тигрите на Аркан” се превръщат в най-страховитата сръбска паравоенна групировка от времето на войната в Босна. „Тигрите” са създадени, финансирани и въоръжени от двама мъже, работили навремето в правителствените офиси на Белград. И двамата сега са изправени за втори път пред трибунала в Хага. В първия процес те бяха оправдани.

Дясната ръка на Милошевич

По онова време Йовица Станишич е шеф на сръбската тайна полиция. Франко Симатович е негов заместник. Двамата се били пряко подчинени на Слободан Милошевич. Станишич е смятан за един от най-близките сътрудници на Милошевич по време на войната. В Белград е било общоизвестно, че Станишич  се ползва с неограничена власт, и че без негово знание не се случва нищо. Всички важни въпроси той е обсъждал направо с Милошевич, без всякакви преписки и без свидетели в специален шумозаглушен кабинет.

Когато през юни 2003 година Станишич доброволно се предава на Хагския трибунал за бивша Югославия, той става един от най-важните обвиняеми. Преди това става ясно, че срещу него и неговия заместник се подготвя обвинение за извършени престъпления срещу човечеството по време на войните в Хърватия и в Босна/Херцеговина. Затова и процесът в Хага не изненадва никого. Толкова по-голяма е изненадата, когато десет години по-късно, трибуналът произнася оправдателна присъда, независимо от дадените над 100 свидетелски показания срещу двамата обвиняеми. Решението на съда се мотивира с това,  че макар и да са създали и финансирали паравоенната групировка, Станишич и Симатович не са участвали лично във военни престъпления. 

При това не става дума само за "Тигрите на Аркан". Двамата началници на тайната полиция основават и финансират и други паравоенни групировки като "Червените барети" и "Скорпионите", давайки им карт бланш за издевателства и терор над несръбското население в районите на военни действия. По този начин двамата подкрепят и насърчават сръбската политика за „етническо прочистване”, чиято кулминация е достигната  през юли 1995 година с клането в Сребреница.

Обвинението на Хагския трибунал  беше поискало доживотни присъди и за двамата, тъй ги смяташе отговорни за убийствата и депортациите на десетки хиляди мюсюлмани в Хърватия и в Босна/Херцеговина между 1991 и 1995 година. През юни 2013 година обаче трибуналът в Хага ги оправда, след което двамата се завърнаха обратно в Белград.

Тогавашният главен обвинител на Хагския трибунал Серж Брамерц обаче отказа да приеме оправдателната присъда и обяви, че ще я обжалва. Неговата аргументация беше следната: дори да няма преки доказателства, че Станишич и Симатович са издавали заповедите за престъпните действия на паравоенните части, няма никакво съмнение, че и двамата са знаели какво вършат тези части в Хърватия и Босна. Според Брамерц, въпросните отряди са били създадени, оборудвани и използвани за съвсем ясна и конкретна цел. Затова бившият главен обвинител поиска двамата сърби отново да бъдат подведени под отговорност.

Апелативният съд прие аргументите на Серж Брамерц и през декември 2015 година отмени оправдателната присъда. Вторият процес срещу Станишич и Симатович е насрочен за 13 юни. Трибуналът вече призова двамата обвиняеми да се явят в затвора в Схевенинген. В противен случай срещу тях ще бъде издадена международна заповед за арест.