Там, където попът и имамът заедно си пият кафето

Една джамия, една католическа и една православна черква съжителстват почти една до друга в старата част на града. Елбасан се е превърнал в символ на религиозна толерантност в Албания. Когато имамът Гезим Карай срещне на път за дома си православния свещеник отец Никола, той спира колата, качва възрастния господин и го откарва до къщата му. "За нас това е нормално. Обичаме да си приказваме. Да, вярата ни е различна, но това не пречи на човешките ни взаимоотношения. Имаме нужда един от друг и си помагаме", казва имамът. Православната черква, в която служи отец Никола и джамията на имама са почти една до друга в старата част на Елбасан. А от градината на православната черква се вижда и старата католическа черква, чиято сграда е още от византийско време. Дълги години в нея е служил епископ Йосиф Папамихали, който преди година беше канонизиран за мъченик.

"Винаги е било така"

" В Елбасан често ще видите един православен свещеник и един имам заедно да си пият кафето ", казва Илир Хоксоли, бивш шеф на държавната служба по религиозните въпроси. Това съжителство между религиите, според него, е "най-добрата експортна стока, която Албания може да предложи".

Обедно време по улиците на Елбасан не се мяркат много хора. Слънцето припича и е горещо. На прозореца на една стара къща, граничеща с католическата черква, стои  възрастна жена. "Откакто се помня, трите вероизповедания винаги са си съжителствали мирно", казва 60-годишната жена.

Под лозницата в двора на черквата "Дева Мария" е седнал отец Никола, който се възстановява след боледуване. Православните християни се покланят пред възрастния човек, пожелават му бързо оздравяване и влизат в черквата. Минават и мюсюлмани, за да се осведомят за здравето на свещеника. "Това добро съжителство между религиите е истински подарък, но не е нещо ново. Правим всичко, за да поддържаме традициите, завещани ни от поколения насам", казва отец Никола.

Той изглежда доста крехък, но гласът му става все по-бодър, когато започва да разказва за най-хубавия момент в живота си. "Когато настъпи промяната, а с нея и възможността Божиите храмове отново да отворят врати, хората в Елбасан не започнаха да се делят по религия - не, всички заедно ходеха на службите в черквите и в джамиите. Беше просто прекрасно!", казва той.

Страна - на границата между Изтока и Запада

Жителите на Елбасан с гордост разказват, че мюсюлмани, католици и православни от векове живеят в мирно съжителство и често празнуват религиозните празници заедно. "Тази толерантност е залегнала в миналото на Елбасан, който първоначално е бил гръцко-православен град. По-късно идва ислямът. И днес има хора, чиито първи имена са гръцки, а фамилните - мюсюлмански", казва пълномощникът за медиите в Елбасан Безим Дибели. В Елбасан има и много смесени религиозни бракове. "Тази религиозна хармония се дължи на общата ни история. Ние се възприемаме първо като албанци, а после като мюсюлмани или християни", допълва той.

Ислямът в Албания в момента се изповядва от близо 60% от трите милиона жители на страната. Около 10% от албанците са католици, 7% - православни християни, а 2% - бекташи - последователи на древен ислямски орден, основан по времето на Османската империя.

В Елбасан е създаден и първият в Албания Център за сътрудничество между религиите. Ръководителят на центъра Арбен Рамкай казва: "Албанците винаги са живели между Изтока и Запада. В много отношения те са европейци, въпреки че мнозинството от тях са мюсюлмани. Освен това винаги са поддържали и връзки със западните католици. „Нашата религиозна идентичност е с подчертано национален характер. И това е нещо, което е единствено по рода си в Европа", казва Арбен Рамкай.

Тази прекалена хармония между религиите не е ли малко измамна? "Не бива да мислите, че религиите тук са се смесили в едно цяло и са се обезсмислили. Не, всеки запазва своята религиозна принадлежност, но зачита и тази на останалите. Би било опасно, ако избягвахме контактите с другите религии", казва католикът Сокол Лулгюрай.

Ислямистка заплаха

Пет от празниците на отделните религиозни общности междувременно са се превърнали в народни празненства за всички. "Елбасан е успешен модел, който може да служи за пример на целия Балкански регион, а и на Европа", казва Арбен Рамкай. Защото и тук има опасности. Ислямистите постоянно се опитват да нарушат религиозния мир в страната.

"Знаем, че единият от петте езика, на които се говори в така наречената „Ислямска държава”, е албанският. Това показва, че нашият регион е важен за ИД и особено местата, където мюсюлманите са мнозинство. Голям брой млади хора от Албания и Косово заминаха за Сирия, за да се бият на страната на ислямистите. Затова и мюсюлманските теолози постоянно напомнят на тукашните имами, че трябва да се прави разлика между геополитическите развития  и верските въпроси", казва Арбен Рамкай.