Така ли ще излезем от кризата?

Дискусията около еврокризата не страда от липса на смели и новаторски идеи. Чухме дори предложения за "Съединени Европейски Щати" или за превръщането на Европа в Конфедерация по модела на Швейцария. Конкретни решения обаче няма. В отчаянието си европейските политици възлагат последна надежда на Европейската централна банка (ЕЦБ).

"Централното финансиране на дълговата криза е смъртен грях за всяка Централна банка", предупреждава един от водещите германски икономически експерти Волфганг Франц. От сметките трябва да отпишем и общите еврооблигации, за които германската канцлерка Меркел заяви, че тях няма да ги бъде - не и докато е жива. Така остава единствено предложението на петимата водещи икономически експерти в Германия, известни още като петимата "икономически мъдреци". Именно те съветват германското правителство.

Погасителен пакт - що е то?

Идеята на петимата германски икономисти е за създаване на общ фонд, който да включва дълговете на страните със задължения, надхвърлящи 60% от техния брутен вътрешен продукт (БВП). Страните от пакта дават и общи гаранции за натрупаната сума във фонда. Ако такъв фонд съществуваше днес, то в него актуално щеше да има 2,3 трилиона евро. "Лъвският пай" би се паднал на Италия със сумата от 950 милиарда евро, следвана от Германия с 580 милиарда. Парите във фонда осигуряват страните, участващи в Погасителния пакт - под формата на общи облигации, търгувани на капиталовите пазари. За погасяването на дълговете си страните биха разполагали с 20 до 25 години време. Чарът на този спасителен механизъм се състои в това, че той не натоварва стабилните държави от еврозоната - за разлика от общите еврооблигации например.

Най-голямото предимство

Ако този механизъм бъде възприет, това би свалило значително лихвите за закъсалите страни от еврозоната. За Испания и Италия например, които в момента плащат между 6 и 7 на сто лихвени ставки, Погасителният фонд би довел до сериозно разтоварване на бюджетите им. И обратното - той би вдигнал малко лихвите за страни с висок бонитет като Германия например. В крайна сметка обаче това със сигурност би довело до известно нормализиране на ситуацията на международните капиталови пазари, защото в момента Германия си набавя необходимите средства при изключително изгодни лихви.

Най-голямото предимство на този пакт се състои в това, че той дава достатъчно време на закъсалите държави - време за извършване на необходимите структурни реформи плюс още време, в което да проличат резултатите от тези реформи. Защото е известно, че могат да минат години преди реформите да започнат да дават желаните плодове.

Тройна защита срещу манипулации

За засегнатите страни въвеждането на т. нар. Погасителен пакт би означавало пълен отказ от фискален суверенитет. За да бъдат изключени всякакви възможности за манипулации, авторите на този спасителен механизъм са предвидили тройна защита срещу недобросъвестни "дефицитни грешници": първо - всяка страна вписва в конституцията си т. нар. "спирачка" пред трупането на нови дългове; второ - погасяването на дълговете ще става с помощта на въвеждането или повишаването на някакъв национален данък, средствата от което ще се вливат директно в Погасителния фонд; и трето - ако някой от длъжниците реши да хитрува и да не погасява дълговете си, реално той ще губи злато, тъй като всеки участник във фонда обезпечава валутните си запаси със злато.

Това обаче също не е стопроцентова гаранция, че отделните страни ще се придържат към договореностите, признава шефът на "икономическите мъдреци" Волфганг Франц: "Но който отхвърля варианта с ЕЦБ, който е против безконтролното увеличаване на сумите в спасителните фондове или не приема общите еврооблигации, нека бъде така добър и да предложи друг вариант за изход от кризата", казва още Волфганг Франц.

Автор: Ж. Данхонг, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел