Сърбия и Русия – вечна дружба?
16 януари 2019В Белград обичат руския президент, а посрещането му е организирано от няколко малко известни НПО, които са нещо като авангард на управляващата Сръбска прогресивна партия. За идването на Путин тя тихомълком мобилизира като посрещачи своите членове и техните семейства от цялата страна. В интернет се разпространяват съобщения с недоказана автентичност, според които на всеки участник в посрещането се обещава хонорар от 13 евро, плюс храна и автобусен транспорт. Търговията с тениски с лика на Путин и руски знамена върви с пълна пáра.
Путин като предизборна реклама
Сръбският президент Вучич видимо много държи да се снима с Путин на фона на възторжените тълпи, защото от началото на декември десетки хиляди недоволни сърби протестират в Белград срещу неговото управление. Те настояват за прекратяване на политическите насилия и за обективни новини по държавната телевизия. Вучич отхвърля всички техни искания и на няколко пъти намеква за предсрочни избори. Всъщност неговото всекидневно, напрягащо и изтощително присъствие по всички канали създава усещането за непрестанна предизборна борба в хода на целия му мандат дотук. А по-добра предизборна реклама от тази с Путин Вучич едва ли може да намери.
Но цялата работа сигурно е изгодна и за руския президент. Защото според едно допитване на института „Левада", все повече руснаци упрекват Путин заради проблемите в страната. „Тъкмо поради това Путин иска да посети държава, която е кандидат за приемане в ЕС, а не някаква бивша бананова република на Съветския съюз, чийто граждани го обичат, ценят и подкрепят. А Сърбия е точно такава", казва политологът Борис Варга.
Символични жестове и стратегическа амбивалентност
Вучич и Путин досега се срещали 12 пъти. Но сегашната среща представлява нещо съвсем особено. Вярно, и сега пак ще има патетични жестове: преди посещението руският външен министър Сергей Лавров каза, че сърбите и руснаците били „истински братски народи". Стана известно още, че Вучич ще получи ордена „Александър Невски" – едно от най-високите руски държавни отличия. Сред неговите носители са близки до Кремъл олигарси, високопоставени политици като националистът Владимир Жириновски и комунистът Генадий Зюганов, чужди държавни глави като президентът на Беларус Александър Лукашенко и неговият колега Нурсултан Назърбаев в Казахстан. Проправителствените медии в Сърбия наричат връчването на ордена „историческо" събитие.
Една платформа за журналистически разследвания представи доказателства, че през 2018 година в булевардните медии, обслужващи властта, са се появили 700 публикации с лъжи, изопачаване на факти и заблуждаващи твърдения. Винаги на бял кон са героите Вучич и Путин, а в ролята на лошите се явяват опозиционните политици. Същите тези издания сега подгряват настроението – в полза на Путин и срещу протестите. Ръководителят на германската фондация „Хайнрих Бьол" в Белград Зимон Илзе констатира: „Сърбия няма базисна стратегическа ориентация към Европа. Това ясно се вижда от заиграването с Русия."
За много привърженици на Вучич посещението на Путин, освен това, е добре дошла възможност да излязат на улицата срещу протестиращите вече месец граждани и, така да се каже, да се „преброят".
Залогът Косово
Путин и Русия играят ключова роля и по един съдбовен за Сърбия въпрос: Косово. Бившата сръбска провинция през 2008 година обяви своята независимост, но Сърбия не приема отцепването ѝ. С помощта на Русия и на Китай като членове на Съвета за сигурност, Белград блокира приемането на Косово в ООН. Сърбия иска да влезе в ЕС, но без да внася сериозни корекции в политиката си по отношение на Косово и без съвсем да се отказва от приятелството с Русия. А Путин може би е толкова твърдо убеден в сръбско-руската вечна дружба, че дори навярно желае една военно неутрална Сърбия като член на ЕС. Нека не забравяме, че Белград не участва в санкциите на ЕС срещу Русия. Зимон Илзе припомня обаче, че за да бъде приета в ЕС, Сърбия трябва да се присъедини към тези санкции, наложени заради анексирането на Крим.
По-близо до Москва, отколкото до Бюрксел
Две трети от сръбския външнотърговски оборот е именно с ЕС. Много повече сърби живеят, учат и работят на Запад, отколкото в Русия. В същото време Москва съумява със сравнително ограничен разход на сили да постигне доста сериозно политическо влияние в Белград. От 2009 година насам „Газпром Нефт" контролира цялата сръбска петролна индустрия и по собствени твърдения е инвестирал близо три милиарда евро в модернизацията. Но на сърбите това им излиза доста солено. Зимон Илзе казва: „За суровината от Русия Сърбия плаща значително повече, отколкото една Германия, например, която налага санкции на Москва".
Еуфорията около посещението на Путин в Белград би трябвало да поразбуди политиците в Берлин, Брюксел и Вашингтон. Да не говорим, че по такива показатели като медийна свобода, корупция или (не)правова държава кандидатката за еврочленство Сърбия все още е много по близо до руските, отколкото до европейските стандарти.