Съдът за човешките права в Страсбург за процеса срещу Абдулах Йоджалан

Присъдата на съда за човешките права в Страсбург не е насочена срещу конкретни политически фигури в Турция. Въпреки това, висшите турски политици трябва още веднаж да разберат, че за влизането на Турция в ЕС не са важни впечатляващите медиини изяви и гръмогласни обещания, а същественото е: изпълняването на европейските критерии. Съдът за човешките права в Страсбург постанови, че процесът от 1999 година срещу заловения в Кения кюрдски лидер Абдулах Йоджалан е бил несправедлив. Това, че Турция отмени смъртното наказание през 2002 година и замени смъртната присъда с доживотен затвор, не променя с нищо становището на съда за човешките права. Воденето на процеса, според съдиите в Страсбург не съответствува на конвенцията за човешките права, подписана и от Анкара. Самият арест и одисеята на Йоджалан през половин Европа, както и въдворяването му на остров Имралъ в Мраморно море, не се окачаствяват от съдиите в Страсбург, като нарушения на конвенцията за човешките права.Въпреки че ПКК беше забранена в Германия през 1993 година и беше издадена заповед за арест срещу Йоджалан, явно по онова време германските власти не са били заинтересовани да изправят Йоджалан пред германски съд.Впоследствие Йоджалан напуска скривалището си в Сирия и прекосява Европа, докато турските тайни служби не откриват следите му и го арестуват в Кения.Цялата тази история няма да бъде от полза на Анкара сега.Присъдата от Страсбург показва, независимо дали това се харесва на Турция или не, че подходът дори към врагове на държавата спада към критериите, по които се оценява напредъка на определена страна по пътя й към пълноправно членство в ЕС.И ето че топката е в полето на турците. Би било грешка сега Турция да се позовава на съществащите закони в страната и да отклони възобновяването на процеса срещу Йоджалан. По този начин Турция би показала, че не е готова да подчини националното си право на европейското.За Европа това би било сигнал, че Турция се отдалечава от собствените си европейски идеали.Присъдата на страсбургските съдии още веднаж потвърждава, че половинчати реформи и обещания не допринасят много, докато не се промени общественото мнение и цялостния политически климат.Турция държи Йоджалан отговорен за смъртта на над 30.000 души в продължилите 16 години сблъсъци между бунтовниците от ПКК и турските сили за сигурност.Затова не е чудно, че присъдата от Страсбург се натъква на възмущение сред широка част от турската общественост и индиректно подсилва националистите и противниците на Европа.Но по пътя към ЕС, Анкара трябва да сенаучи да понася и поражения и чрез конструктивни предложения да преследва собствените си европейски цели.