СЩ и новия Съвет за човешките права
7 април 2006Лагерът в Гуантанамо, изтезанията в затвора Абу Гариб, отвличането на германския гражданин от ливански произход Халед Ел-Масри – три случая, които показват, че СЩ не могат да бъдат светъл пример по отношение на човешките права, и то въпреки, че Вашингтон винаги се представя за ярък техен защитник. Критиките обаче са повече от обосновани и въпреки това трябва да се прояви умереност.
Дискусиите около новия Съвет за човешките права са добър пример за това как критиката срещу американското правителство се насочва в погрешна насока и замъглява погледа. Междувременно вече изглежда се забрави, че СЩ на времето дадоха тласък на премахването на смешния дискусионен клуб, наречен Комисия по човешките права. Наистина Вашингтон повече спъваше, отколкото насърчаваше създаването на намаления и да се надяваме – по-ефикасен съвет. И при това защото след случаите Гуантанамо, Абу Гариб и Ел-Масри се пришпорвани от страха самите те да бъдат приковани на позорния стълб. Във всеки случай напълно обоснована е критиката от страна на Вашингтон, че новия Съвет едва ли е по-добър от старата комисия.
Колкото и да се говори за “най-добрия възможен компромис”, конкретните подробности около Съвета за човешките права бяха доста поразмити. Съветът няма да заседава непрекъснато, каквато беше първоначалната идея. Забравена беше и идеята, че с 30 държави членки ще се работи по-бързо и ефективно. Съветът ще има 47-членки или само с 6 по-малко от комисията. И всичко ще
Се разпределя строго пропорционално – 13 места за африкански и азиатски държави, 8 места за латинска Америка и т.н. СНижен беше прагът за приемане в съвета и същевременно беше усложнена процедурата за изгонване на държави, обвинени в нарушения на човешките права.
Разбираемо е, че СЩ гласуваха против това разводняване на първоначалния проект, но те не можаха да го предотвратят. Това че американското правителство не кандидатства за място в Съвета е само проява на последователност. Това поведение далеч не е “детинщина” ако цитираме Кенет Рот от организацията Хюмън Райтс Уоч. Естествено беше желателно СЩ да влязат в Съвета по човешките права, но тогава други биха могли да ги обвинят, че първоначално са били против и, че сега искат да спъват работата.
Вместо това Вашингтон поема един курс на финансова и морална подкрепа за Съвета за човешките права, но иначе ще го наблюдават как работи, а догодина може и да се включат.