Сунак или Тръс: двама в битката за Даунинг стрийт 10

Докато британският парламент излиза в лятна ваканция, ожесточената битка за наследник на Борис Джонсън в Консервативната партия навлиза в последния си рунд. Около 150 000 членове на партията ще трябва да решат ребуса. Те обаче не са особено представителна извадка от обществото - повечето от тях са бели мъже над 65-годишна възраст, които живеят в богатия английски юг.

Претендентите имат едва няколко седмици да убедят тези хора в каузата си - изборът ще бъде направен на 5-и септември. Партията сега се нуждае от автентични консерватори, които ще действат по точно обратния начин на досегашния премиер – поне що се отнася до честността и спазването на законите. От друга страна са нужни и политици, които подкрепят Брекзит, свалят данъците и потенциално могат да печелят избори - като Борис Джонсън. Битката е трудна, не без интриги и разкрития. Всичко е позволено в тази надпревара на политически съперници от един и същи лагер.

Риши Сунак, богаташът-цареубиец

Именно оставката на финансовия министър Риши Сунак даде начало на кризата, която завърши със свалянето на Борис Джонсън от власт. Точно това е и най-големият му проблем сега - цареубиецът обикновено е държан отговорен за престъплението си. Освен всичко, сантименталното сбогуване на Джонсън с парламента показа, че въпреки безкрайните скандали, които го заобикаляха, торите продължават да са привързани към мъжа с рошавата руса коса, възторжения оптимизъм и подстрекателската реторика.

Риши Сунак, от друга страна, е по-скоро традиционен политик, поддържан и отговорен. Син на богато семейство с индийско потекло, Сунак се е фиксирал в премиерския пост отдавна. Кампанията му “Готови за Риши” беше готова, когато моментът за битка настъпи. Даже изглеждаше твърде професионално изготвена. 42-годишният консерватор, който натрупва богатството си на финансовите пазари, е женен за дъщеря на семейство индийски милиардери. Парите не са проблем в неговото семейство.

Торите определено подкрепят богатите, но все пак трябва да се очаква поне да се преструват на скромни и близки до народа. Риши Сунак често не се справя с това. Един пример: наскоро се появи на строителна площадка с обувки за над 500 евро, а преди това позира на бензиностанция с взета назаем от служител на супермаркет малка кола, за да популяризира държавната отстъпка за гориво. Опитите на оксфордския възпитаник да се представи като човек от народа, който разбира колко сериозно е отражението на инфлацията и покачващите се цени на енергията върху британците, често се провалят. Не му помага особено и фактът, че съпругата му е плащала ниски данъци – подобно на много други свръхбогати хора в Обединеното кралство.

От друга страна поддръжниците му са доволни от финансовите политики, които въвежда Риши Сунак. В момента целта му е да запази държавния дълг стабилен и да не обещава намаляване на данъците, за което няма съответно финансиране. След 12-годишно консервативно управление с дълбоки съкращения на публичните разходи и недофинансирана система на здравеопазване, както и при предстоящо увеличение на заплатите в публичния сектор и очаквана инфлация от 11%, възможностите за допълнителни икономии са малки. Сунак също призовава към предпазливост. Той е кандидатът на онези от торите, които очакват от своите политици почтеност и известна скука – абсолютната противоположност на шоумена Борис Джонсън.

Лиз Тръс, консервативната носталгичка

За разлика от опонента си, външната министърка Лиз Тръс не напусна кабинета на Борис Джонсън до самия край. Поддръжниците на досегашния премиер сред редиците на торите оценяват този факт и това дава ясна преднина във вътрешнопартийните проучвания на 46-годишната Тръс.

От друга страна, тя отдавна демонстрира амбициозност. Месеци наред Тръс забавлява британците с професионалните си фотографии - с кожена шапка на Червения площад в Москва или пък с военна униформа пред танк. Визуалните прилики с Маргарет Тачър идват малко в повече дори на най-консервативните.

Тръс е готова на всичко, за да повиши доверието към себе си сред ядрото на партията. Тя обещава намаляване на данъците с 30 млрд. паунда и твърди, че те ще се финансират сами, защото ще стимулират растежа. Това до голяма степен съвпада с вижданията на торите, които се възприемат като партия на ниските данъци и се противопоставят на държавната намеса. Така Тръс сбъдва мечтите на мнозина, които искат да се върнат към идеалите на Маргарет Тачър. Лиз Тръс е кандидатът на торите носталгици.

Освен че се позиционира като консервативна жена за пример, външната министърка има и своите негативи. Лиз Тръс определено не е от твърдото ядро на Консервативната партия, предвид че като млада тя дори е била поддръжничка на либералите. И още по-лошо, в кампанията за Брекзит тя се обяви в подкрепа на членството в ЕС. В резултат на това сега тя се представя като особено яростен привърженик на Брекзит и определя тогавашната си политика като грешка. Защото само най-твърдите поддръжници на Брекзит имат шанс в партията.

Наричат я "ръчна граната"

Противниците на Тръс обаче се съмняват в компетентността ѝ, като пример за това, според тях, е реч, която министърката държа на конференция на партията през 2014 година. Тогава Тръс обеща да отвори “пазарите за свинско месо” по време на пътуването си до Китай, а в същото време критикуваше британците, че ядяли твърде много вносно сирене. 

Списъкът със странните ѝ грешки е дори по-дълъг. Така например след избухването на войната в Украйна външната министърка призова британските доброволци да се борят за демокрация там. След като министърът на отбраната възрази, тя трябваше да си върне думите назад. Говори се, че служителите на Лиз Тръс тайно я наричат "човешка ръчна граната". Където и да се появи, тя създава хаос, казват опонентите ѝ. От друга страна, нейните поддръжници твърдят, че тя е ефективна и пробивна като куршум. Сега членовете на Консервативната партия трябва да решат кое е правилното тълкуване.