Студената война на православните църкви
16 юни 2016Между големите и малките православни църкви от векове насам кипи задкулисна битка за влияние. Нещо, което си проличава ясно и от конфликта около първия Всеправославен събор, който ще започне след броени дни в Колимбари на остров Крит. "Той показва колко дълбока е пропастта между 14-те автокефални църкви", казва гръцкият теолог Танасис Папатанасиу. Наблюдатели дори говорят за "студената война на църквите" между по-либералните течения в Православието, изразявани от Вселенския патриарх в Константинопол, и антилибералните тенденции на Москва. Това е спор, който доби допълнителна острота покрай светския конфликт между Русия и Запада.
Руската патриаршия, която е най-голямата православна църква в света, както и църквите на България, Сърбия, Грузия и Патриаршията на Антиохия вече отказаха да участват в събора, подготовките за който текат вече над 50 години. Руската църква обяви, че имало риск съборът да разцепи Православието вместо да го обедини. Вселенският патриарх Вартоломей, който официално се води глава на близо 300 милиона православни християни, но де факто разполага с ограничена власт, смята да участва в срещата, която ще се открие на 19 юни.
За какво спорят?
Още през месец май имаше разногласия относно разпределението на местата за делегатите на отделните църкви. Така например славянските православни църкви изразиха несъгласие с мястото, което бе отредено на Вселенския патриарх от гръкоезичните църкви. Обект на недоволство бе и фактът, че не всичките 700 православни архиереи ще могат да участват в Събора, а само 14 делегации с максимално 25 делегати. При това всяка делегация ще има право само на един глас, а решенията ще се взимат с пълно единодушие. По този начин по-малките православни църкви обаче получават по-голяма тежест от по-големите, една от които е Руската, обединяваща над 100 милиона православни християни.
Част от тези възражения са основателни, но представителите на автокефалните църкви, които отказаха участие в Събора, включително и на БПЦ, трябва да се запитат защо първоначално се бяха съгласили с проектотекстовете и защо изразиха възраженията си с толкова голямо закъснение.
Друг основен спорен въпрос е т.нар. икуменическо движение – за единение между различните християнски църкви, срещу което открито застава и Светият синод на БПЦ в решението си от 21 април. В това решение между другото се казва: "Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните "църкви" е богословски, догматически и канонически напълно погрешно."
"Жалко е, че представителите на Православието не желаят да седнат на общата маса за преговори, за да обсъждат някои нерешени въпроси", казва Танасис Папатанасиу. Той твърди, че поместните църкви често водят помежду си нещо като съревнование. "В някои случаи се борят за власт, за надмощие над останалите, а понякога става дума дори и за национални интереси", подчертава той.
Папатанасиу критикува факта, че православните общности са били относително късно информирани за провеждането на Събора, но все пак е убеден, че евентуалният му отказ или отлагане би представлявал фатален сигнал за единството на Православието: "И в миналото са се провеждали Събори, в които не са участвали всички православни църкви", казва теологът по адрес на онези, които твърдят, че не може да се проведе Всеправославна среща, в случай че в нея не участват всички самостоятелни православни църкви.
Според Папатанасиу, най-важно е да се осъществи диалог по съществените въпроси на нашето време, т.е. по онези въпроси, които занимават както православните общности, така и отделните хора. "Като начало би било добре Православието да започне отново да мисли и действа като едно единно цяло. Готовността за диалог би трябвало да е най-висшият приоритет. Освен това Съборът би трябвало да се противопостави на онзи вид "вътрешноправославен фундаментализъм", който яростно отхвърля всякакъв диалог с останалите християнски църкви", казва Папатанасиу. Той очаква Всеправославният събор да задълбочи и разшири добрите контакти с Католическата и Протестантската църкви, както и да даде шанс за създаването на постоянен синод на всички православни църкви, който да се среща ежегодно.
Първите опити да се свика Всеправославен събор датират от 1960-те години. Още по онова време са били определени някои сфери, които ще станат обект на дискусии в Крит. В наши дни обаче има вече нови въпроси, които чакат решение – например свързани с биоетиката или с интернет. За съжаление срещата няма да може да отдели достатъчно внимание на подобен род теми поради това, че Съборът ще е принуден интензивно да се занимава с неща, "които би трябвало да са отдавна изяснени" - като нуждата от диалог на доверието.
Събор за пример
Гръцкият теолог е на мнение, че Вторият Ватикански Събор, проведен преди близо 50 години, би могъл да послужи като пример за Всеправославния събор в Крит, макар че между двата форума има съществени различия.
"Подготовката в навечерието на Ватиканския събор е била образцова. Материалите на Събора са били публикувани преди и след взимането на съответните решения. А сега, за съжаление, е твърде трудно да се открият някои от предвидените документи на Всеправославния събор", посочва гръцкият теолог. Той добавя, че освен това по време на Ватиканския събор били представени за обсъждане някои алтернативни или нови теологически тенденции, докато на Всеправославния събор "за съжаление миряните и най-вече жените изобщо няма да бъдат представени".
Прекалено слабо представени, според него, са и онези църковни сили, които желаят да се прехвърли мост към останалите християнски църкви – а това са сили, които би трябвало да намерят постоянно място в структурата на православните църкви.