Страхът на Хонконг от гигантските проекти на Китай
1 ноември 2018Два инфраструктурни проекта развълнуваха духовете в специалния китайски административен район Хонконг: най-големият морски мост в света, който бе открит наскоро, и едно ново трасе за високоскоростен влак. И двете съоръжения свързват бившата британска колония с континенталната част на Китай. От гледна точна на ръководството в Пекин, те били крайно необходими. Мнозина от жителите на Хонконг обаче се страхуват от по-тясното обвързване с континентален Китай.
Само няколко седмици след откриването на новата жп отсечка, гарата на Коулун в покрайнините на Хонконг е препълнена с хора. По няколко пъти на час оттук тръгват високоскоростните влакове, отправящи се към Шънджън, Гуанджоу, а в някои случаи дори до по-далечните Шанхай и Пекин. Досега пътуванията от и до Хонконг бяха значително по-трудни.
"Пътуването с влак до Хонконг трае по-дълго, отколкото със самолет, но пък е по-евтино и най-вече - значително по-удобно", казва един възрастен човек, пристигнал в Коулун с новия влак на посещение при сина си.
В континенталната част на Китай едва ли може да се намери човек, който да не одобрява новата високоскоростна жп връзка с Хонконг. Държавните китайски медии отбелязаха със задоволство, че с нейна помощ бившата британска колония се обвързвала по-тясно с отечеството си. Реакциите в Хонконг бяха по-различни. Мнозина там гледат тъкмо на това по-тясно обвързване с доста смесени чувства.
Какво не се харесва на хонгконгците?
"Не забравяйте, че тук не става дума за скоростен влак между Берлин и Франкфурт", казва Алвин Юен, председател на една от двете големи опозиционни партии в Хонконг. Той и други критици на комунистическото държавно ръководство в Пекин се дразнят главно от един наглед дребен детайл: "Крайната гара на новия високоскоростен влак се намира в сърцето на Хонконг. Един от етажите на тази хонконгска гара обаче от юридическа гледна точка представлява част от континентален Китай, защото там се намират работните места на китайските граничари и митничари. Това е абсолютно табу за автономно управлявания Хонконг. Затова в случая става дума за ясно нарушение на принципа "една страна, две системи на управление"", казва опозиционният политик.
Тъкмо този принцип залегна в управлението на бившата британска колония, откакто тя беше предадена на Китай преди почти 21 години. За опозиционния политик Юен новата жп връзка между Хонконг и Китай е символ за постоянните опити на държавното ръководство в Пекин да обезсмисли принципа "една страна, две системи на управление". Друг символ за тези опити е новият морски мост между Хонконг и континентален Китай, който наскоро бе открит от китайския държавен и партиен ръководител Си Дзинпин.
Гигантското съоръжение с обща дължина от 55 километра свързва Хонконг с автономния регион Макао и град Джухай в континентален Китай. "Мостът свързва най-важните артерии в региона на делтата на Перлената река. Той е мотор за икономическото развитие в Хонконг и околностите", заяви наскоро Вън Жимин, върховен представител на централното китайско правителство в Хонконг.
Градските управи на Макао и Хонконг, които са приятелски настроени към Китай, също очакват предимно положителни ефекти от новото пътно съоръжение - най-вече за икономиката. В крайна сметка строежът на моста погълна почти 15 милиарда евро.
"Не сме против улесняването на транспорта и връзките между Хонконг и останалата част на Китай, но на фона на тези изключително високи разходи е редно да се запитаме имаме ли наистина нужда от подобни проекти?", казва опозиционният политик Алвин Юен.
По-тясно обвързване с Китай?
Поне едно от опасенията на мнозина националистически настроени хонконгци навярно е безпочвено - това, че след строежа на моста към пренаселения Хонконг ще заприиждат още повече китайски туристи. Защото между континентален Китай, Хонконг и Макао има твърде обстойни паспортни и митнически проверки. Личните автомобили и камионите се нуждаят от специални регистрационни номера и разрешителни, за да пътуват между двете части на страната, а те струват скъпо. В този смисъл новият мост не е придобивка, от която ще се възползват широки части от населението, а предимно - икономическият елит.
"Централното правителство в Пекин обяви политическото си намерение да обвърже по-тясно Хонконг с континентален Китай. Но дори и хората от Хонконг да кажат, че се чувстват част от Китай - пак ни се струва неоправдано да се хвърлят толкова много пари за този строеж, който на всичкото отгоре разсипва и природата", каза хонконгският депутат Еди Чу, който е и еко-активист.
В Китай почти никога не се води публична дискусия относно разходите по новите строежи, защитата на околната среда и свързаните с това проблеми. По съвсем друг начин стоят нещата в Хонконг - там, за разлика от останалата част на Китай, има свобода на печата и функциониращо гражданско общество. Затова и около двата оспорвани проекта имаше разгорещени дебати.