Страхът на Украйна от второ Приднестровие

Какво ще стане с Донбас? Макар примирието между правителството в Киев и сепаратистите да е крехко, въпросът за източноукраинските региони Донецк и Луганск много скоро може да излезе на дневен ред. Подписаният в Минск на 5 септември протокол не дава еднозначен отговор на въпроса за статута на двете области. Украйна се задължава да децентрализира властта. Парламентът в Киев трябва да гласува закон за специалния статут на двете области. Все още обаче няма яснота около детайлите.

Киев иска да задържи Донбас

Под специален статут сепаратистите явно разбират де факто независимост. Вицепремиерът на т. нар. Донецка народна република Андрей Пургин заяви за руската информационна агенция Интерфакс, че "в момента не става дума за връщане на Донецк като съставна част от Украйна". Украинското правителство гледа на нещата другояче. Киев залага на повече автономия, но изключва възможността за независимост. Основанията са ясни. Киев се страхува от нова загуба на територии след анексията на полуостров Крим. Украйна вече плати много висока цена за запазването на Донбас. Според данни на ООН в боевете са загинали над 3 000 души. Освен това Донбас е богат на въглища и природен газ и играе много важна роля за енергийното снабдяване на Украйна.

Сянката на Приднестровието

Факт е обаче, че Украйна не може да си възвърне сепаратистките региони с военна сила - поне докато Русия продължава да подкрепя бунтовниците с тежко въоръжение и бойци. Много наблюдатели смятат, че в този контекст договореностите от Минск ще доведат до замразяване на конфликта и Украйна ще сподели съдбата на някои бивши съветски републики. Особено често се говори за региона на Приднестровието, който се отдели от Молдова след войната през 1990-те години.

Регионът на Приднестровието не е международно признат. Въпреки това съществува вече от над 20 години, главно благодарение на икономическата помощ от Русия. "Опасността от замразен конфликт е голяма, защото руският президент Владимир Путин има интерес от това", казва киевският политолог Володимир Фесенко в разговор с Дойче Веле. Председателят на руската неправителствена организация "Съвет по външната и отбранителна политика" Фьодор Лукянов гледа другояче на нещата. "Ситуация като в Приднестровието би имала много недостатъци за Москва. От една страна, Русия трябва да подпомага финансово сепаратистките провинции, а от друга страна, това би довело до постоянно напрежение със Запада", смята той. Според него, Русия иска да запази Донецк и Луганск като автономни области в Украйна.

Донбас - разменна монета?

Украинците са изправени пред болезнен дебат за бъдещето на Донбас. Той обаче не е от вчера. Още през юли 2010 г. украинският писател Юрий Андрухович заяви в интервю, че "ако в Киев дойдат на власт прозападните сили, би трябвало да се даде шанс на Крим и Донбас да се отделят от Украйна". По онова време на власт от няколко месеца е проруският президент Виктор Янукович. "Хората в Крим и Донбас са част от руската политическа нация, а Украйна им е чужда и безинтересна", заяви навремето Андрухович. Той беше подложен на остра критика и впоследствие се дистанцира от изявленията си.

Четири години по-късно, когато Русия анексира Крим и войната в Донбас бе в пълен ход, Андрухович отново се застъпи за отделянето на източноукраинските региони. "Ние можем да задържим Донбас като част от Украйна само с цената на фатални компромиси за нашето европейско бъдеще", заяви писателят за вестник "Дзеркало тижня". С други думи, с проруското си мнозинство регионът е спирачка за Украйна, която се стреми към Европа.

Юрий Андрухович е за референдум. Според него, ако се стигне да отцепване на региона, това не бива да се възприема като капитулация на Украйна. Как ще реагира мнозинството украински граждани? Все още няма анкети по този въпрос. В медиите обаче вече се прокрадват гласове за евентуално замразяване на конфликта. Блогърът Сергей Лешченко например се застъпва за замразяване на конфликта. "В противен случай ще бъде прекъснат пътя на останалата част от Украйна към Европа", пише той в онлайн-изданието на вестник "Украинска правда".