Страхът на малките от голяма Русия

Германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен е тези дни на обиколка в балтийските страни. Но това не е просто серия от приятелски визити. Естония, Латвия и Литва очакват Германия ясно да потвърди, че сигурността им като членки на НАТО в директна близост с Русия е гарантирана.

Силен страх в балтийските страни

Трите балтийски държави очакват обаче и нещо повече от думи. В Талин, Рига и Вилнюс много се боят, че кримският сценарий може да се повтори. Трите страни просто се страхуват от Русия - включително и поради това, че в Естония и в Латвия живеят многочислени руски малцинства, наброяващи повече от 25% от населението, а Кремъл претендира за правото да защитава интересите на руснаците извън Русия. Когато се налага, дори с военни средства.

Бившият латвийски министър на външните работи, а по-късно и на отбраната, Артис Пабрикс, който сега е депутат в Европарламента, още миналата есен в статия за „Ню Йорк таймс” повдигна въпроса за действията на Русия в Крим: „Ако не успеем да променим агресивното поведение на Русия към Украйна, това ще доведе до бъдещи заплахи за сигурността и на други страни, включително членуващи в НАТО”.

За да предотвратят тази опасност, балтийците очевидно залагат на стратегията на възпирането. Естония, Латвия и Литва повишиха разходите си за отбрана - те купуват оръжие и разширяват въоръжените си сили. Литва току-що възстанови задължителната военна служба и възнамерява да купи от Германия самоходни гаубици, а Естония внесе от Холандия 44 отбранителни танка. Но армиите на трите държави все още са малочислени (общо 20 хиляди редовни войници), пък и не разполагат с много тежко оръжие.

Навярно тъкмо поради това естонският премиер Таави Ройвас призова Германия да засили военното си присъствие в региона. По време на срещата си с Урсула фон дер Лайен той каза: „Германия може да оглави дългосрочното разполагане на европейски съюзнически войски в Балтийския регион”.

Очевидно балтийците смятат, че това е необходимо. Защото досега останалите партньори от НАТО наистина се задоволяват само със символични жестове. Вярно е, че от 2004 година изтребителите на НАТО подсигуряват въздушното пространство над балтийските страни, понеже техните собствени ВВС все още са много слаби. Германия обаче участва в тази мисия само със 16 самолета.

Големият въпрос

През септември 2014 година президентът на САЩ Барак Обама заяви, че защитата на Талин, Вилнюс и Рига е точно толкова важна, колкото и защитата на Берлин, Париж и Лондон. Германската министърка също ясно го каза: „Не може да има никакво съмнение в солидарността на Атлантическия съюз”. Въпреки това редица държави от НАТО гледат скептично на трудния въпрос дали в името на балтийците трябва да се рискува война с ядрената сила Русия.

Член 5 от договора за НАТО гарантира „подкрепа” в случай, че бъде нападната една държава-членка. Но тази формулировка е твърде широка. Тя предоставя на страните-членки възможността да решават какви конкретни мерки са необходими, за да се възстанови сигурността на Алианса.

В Брюксел и във Вашингтон се опитват да успокоят балтийците, мнозина от които се опасяват, че техните съюзници може да проявят нерешителност в случай на криза. Тъкмо на този фон новосформираните части за бързо реагиране на НАТО съвсем наскоро проведоха и първото си кризисно учение. Тези части ще достигнат численост от 5 000 души и целта им е да защитават именно източноевропейските страни от НАТО срещу евентуална руска заплаха.

За САЩ обаче това очевидно не е достатъчно. През последните месеци те проведоха редица големи маневри в Източна Европа и в Балтийския регион. Вашингтон възнамерява освен това да разшири военното си присъствие в Европа. Като първа стъпка в тази посока САЩ стационираха в германската база Шпангдалем 12 изтребителя А-10, които се използват най-вече за неутрализиране на танкова мощ. Освен това Пентагонът реши да остави в Европа и 120 бойни машини, включително многобройни танкове, които участваха в маневри в Балтийския регион.