Страхът на Америка отскоро се казва Ангела Меркел
Навремето светът изглеждаше наред. Около Коледа хората бяха във възторг и изпитваха огромно уважение към федералната канцлерка. Американските списания описваха Ангела Меркел като човек на разума, отговорен за икономическия просперитет и не само като майка на нацията, но и като гарант за стабилността и сигурносттта на цяла Европа. Селфитата на Меркел със сирийски бежанци станаха и в Америка символ на нова, и великодушна Германия.
Залезът на героичния ореол
След това обаче дойде новогодишната нощ и сексуалните нападения в Кьолн. Знаменитата култура на гостоприемство се превърна в застрашителна бежанска криза. С растящите вътрешнополитически и вътрешноевропейски проблеми героичният ореол на Меркел започна да залязва. От гледна точка на много американци, от увереното "Ние ще се справим!", накрая остана само едно: "Ние се страхуваме!"
С началото на Новата година започна обаче и предизборната кампания в САЩ, а със смущаващия възход на Доналд Тръмп се отприщиха предразсъдъците и расизмът. Най-сетне се появи един политик, който предлага разбираеми обяснения. Той знаел защо свещеният американски свят е потънал в такава неразбория. Един политик, който не се грижи за предполагаемата политическа коректност, а просто назовава виновниците и предлага прости решения на проблемите. Мексиканците и китайците са виновни за икономическите несгоди, а за войните и терора - всички мюсюлмани.
Плоски атаки в Туитър
И тъй като Тръмп е майстор в манипулациите на настроенията, беше само въпрос на време, докато започне да използва промяната на нагласите в Германия и Европа за собствената си кампания. В тъповати постинги в Туитър той атакува федералната канцлерка Ангела Меркел за нейната миграционна политика и ѝ приписа вината за атентатите в Париж. Всеки атентат и всяко убийство в Германия, в които е замесен някой мюсюлманин, се превръща в основно свидетелство за правотата на неговата политика на капсулиране и изолация. Перспективите пред Доналд Тръмп обаче не са блестящи. Той започна да губи почва под краката си след конгресите за номинациите на двете партии. И докато поддръжката за Хилари Клинтън постоянно расте, водещи политици от републиканската партия обръщат гръб на Тръмп, а предизборният му щаб е затънал в спорове.
Изборната стратегия на Доналд Тръм беше изградена от самото начало върху несигурност, а не върху политически концепции. Сметката му беше колкото проста, толкова и успешна. Колкото по-големи са страховете сред населението, толкова повече се засилва и копнежът за един силен мъж, който с твърда ръка решава проблемите. И дилемата, пред която е изправена Ангела Меркел, е добре дошла за Доналд Тръмп. Той отново хвърля на масата единствения си коз - картата на страха, като обявява Хилари Клинтън за американската Ангела Меркел.
Силен мъж, вместо слаба жена
За много американци Ангела Меркел междувременно се превърна в символ на излъганите надежди. Една жена, за която всички вярваха, че ще се справи, а сега изглежда се проваля от неспособността да тегли ясни граници. Една жена, на която хората дълго вярваха, която обаче не показва необходимата твърдост, за да защити собствената си страна от "другите". Една жена, която в крайна сметка докара терора в собствената си страна.
И 15 години след атентатите от 11 септември страхът от терористично нападение си остава най-силното политическо оръжие на Тръмп. При това сравнението на Хилари Клинтън с Ангела Меркел е толкова хитро, защото на пръв поглед равнопоставянето на двете жени функционира. И защото на пръв поглед става ясно, че Доналд Тръмп е различен. В неговата интепретация - той именно е този силен мъж, който може да предпази Америка от грешките на една жена.