Стратегията на Иран: да покаже на САЩ, че не са всесилни

Правителството в Рияд не се съмнява, че Иран стои зад нападенията срещу рафинерии в Саудитска Арабия. Разследванията били доказали, че ракетите не са изстреляни от Йемен на югозапад, а от север. Съединените щати още в края на миналата седмица обвиниха Иран за нападенията. Но еднозначни доказателство за това и досега няма.

Отговорност за нападението, което временно намали саудитското нефтено производство наполовина, поеха съюзените с Иран хути от Йемен. Срещу тях Саудитска Арабия води война от четири години насам - война, в която загинаха и много цивилни граждани.

В официално писмо до САЩ иранското външно министерство отхвърли каквото и да било участие в нападенията срещу саудитските рафинерии. "Иран няма нищо общо с атаката", се подчертава в писмото, предадено на САЩ чрез швейцарското посолство в Техеран. В Иран Швейцария представлява дипломатическите интереси на Съединените щати. "Ако срещу Иран бъде проведена (военна) акция, ние ще отвърнем незабавно и измеренията биха били неограничени", пише още в писмото.

"Стратегията на Техеран е точно тази: ако Иран бъде нападнат, целият регион ще бъде въвлечен във война, казва журналистката Фарзане Роостай. Тя не вярва, че Иран няма нищо общо с нападенията срещу саудитските рафинерии. "Близко до ума е предположението, че Иран опитва, с помощта на хутите или на други шиитски милиции, да блоксира действията на САЩ."

Убождания, от които боли – как Иран бламира Саудитска Арабия

През май 2018 САЩ едностранно напуснаха международното ядрено споразумение с Иран и подеха стратегия на "максимален натиск", налагайки на Техеран всеобхватни санкции. Американският президент обяви, че по този начин иска да принуди Иран към сключването на ново споразумение, което да обхваща и иранската политика в региона, както ракетната му програма.

Саудитска Арабия, най-важният съюзник на САЩ в Персийския залив и основен враг на Иран, подкрепя американската политика. Същевременно между Саудитска Арабия и Иран цари опасна борба за надмощие в Близкия изток. Но Иран не може да внася оръжие, защото резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН от 2015 забранява това, докато Саудитска Арабия е сред държавите с най-големи разходи за въоръжение в света.

"Саудитска Арабия е най-важният купувач на американско оръжие. Десет процента от целия американски оръжеен износ заминават за Саудитска Арабия", казва експертът по въпросите на Близкия изток Михаел Людерс. "Въпреки това няколко доста елементарни дрона да достатъчни, за да блокират възлови части от нефтената промишленост на страната. Това бе невероятен позор за Саудитска Арабия", коментира Людерс.

Престолонаследникът на Саудитска Арабия и министър на отбраната Мохамед бин Салман определя нападението с дрон като "тест на волята на международната общност да реагира на подобни деяния, които застрашават сигурността и стабилността". Американският президент Тръмп обяви, че "значително ще засили" санкциите срещу Иран.

Иран под натиск - и отвътре

Иран и сега е под огромен натиск в резултат на американските санкции. В страната почти всеки ден има нови протести, които биват брутално потушавани от силите за сигурност, както в понеделник в Арак, в западната част на Ирак. Стотици работници от HEPCO - най-голямата фирма за тежко машиностроене в страната и в региона на Близкия изток - излязоха на протест заради това, че от юни не са получавали заплати. Тяхната  фирма е пред фалит.

Нарастващият натиск отвън и отвътре оказва въздействие. "Стратегическото търпение на Иран е на изчерпване", казва Ели Геранмайе, експертка по Иран в Европейския съвет по  външни отношения (ECFR). Иран най-напред се надяваше, че европейците и китайците ще успеят да изработят един вид икономически пакет за него. Това щеше да даде възможност на Иран спокойно изчака следващите избори в САЩ и да се надява, че те ще бъдат спечелени от представител на демократите, смята Геранмайе.

Но липсващите приходи от нефт и тежко икономическо положение в страната провалиха този план. Реакцията на Иран? Първоначално той започна с премерени стъпки да нарушава задълженията си по ядреното споразумение. А сега Иран явно засилва и натиска на регионално ниво, твърди Геранмайе.

Приоритетът на Иран: приходите от нефта

Макар и да е неясно до каква степен Иран стои зад нападенията, неговите военни възможности и ударната сила на асиметрично водената от него война станаха точно толкова очевидни, колкото и уязвимостта на световното снабдяване с енергия. Така Иран застана в центъра на вниманието на световната общност. И изглежда готов на всичко, за да остане там, докато постигне най-важната си цел: отмяната на американското петролно ембарго.