Страсбург и синодалните страсти

В края на януари Европейският съд по правата на човека се произнесе по жалбата на миряни и църковни служители, привърженици на алтернативния синод. Съдиите в Страсбург констатираха, че през 2003 година българската държава е упражнила груба силова разправа със следовниците на Инокентий, с което е нарушила правото за свободно вероизповедание, защитено от Европейската харта за правата на човека. Според Европейския съд държавата няма право да определя кой синод е легитимен, както и да обединява всички вярващи под единственото лоно на Българската православна църква.

Поредните петна върху реномето на България

Същевременно до 22 април беше дадена възможност за споразумение между властта и тъжителите. Ако това не се случи, твърде вероятно е България да бъде осъдена да изплати възлизащото на колосалните 700 милиона лева обезщетение за отнетите насилствено 107, според Страсбург, храмове и имоти на хората на Инокентий.

Така в очаквания най-тежък период от икономическата криза през април, в разгара на предизборната надпревара и неизбежните социални протести срещу сегашното управление, тристранната коалиция ще трябва да се справя и с поредния скандал, който освен огромни финансови щети ще лепне поредните петна върху и без това проблематичното й европейско реноме.

Неслучайно броени дни след решението на Страсбург, българският държавен глава Георги Първанов „изплака” тревогата си в Москва пред новия руски патриарх Кирил, като така го постави в твърде деликатно положение, а правосъдната министърка Меглена Тачева обяви, че предстои внимателно тълкуване не само на решението в Страсбург, но и преглед на Закона за вероизповеданията и всички онези решения на съдилищата, които засягат регистрацията на църквата.

Дилемата на българското управление

Според наблюдатели, с решението си Европейският съд поставя управляваната от левицата българска държава пред дилемата да сложи край на съществуващия от 1989 година и изострен брутално през 2003-та година разкол в БПЦ, или по изкуствен начин да подържа разделението на църквата с цел оставането на официалния синод като един от удобните инструменти на управлението. Очевидно най-удобният вариант на управляващите е да задържат сегашното положение на напрежение между двата спорещи „синода”. Това обаче едва ли допада на Европа, независимо от това, че тя е в по-голямата си част католическа и протестантска.

Защото в крайна сметка Европейският съд в Страсбург се интересува не от вътрешноцърковните спорове на БПЦ, а от поведението на държавата, която си позволи да се намесва с прокуратура и полиция в църковните дела. Казано другояче, Европа припомни на София, че свободата на вероизповеданието не може да зависи от интересите на властта и действията на репресивните органи. Просто защото тези практики би трябвало да са приключили още преди 20 години.