Страната на (не)ограничените възможности

За разлика от Европа, в Съединените щати левите идеи почти никога не са намирали благодатна почва сред мнозинството. Това се дължи на факта, че от XIX век досега американската работническа класа просто не е имала достатъчно силни мотиви да бъде недоволна. Първоначалният недостиг на работна сила, расовата сегрегация до 1960-те години и трайно възходящата икономика подсигуряват на бялото мнозинство добра изходна позиция да се договаря за прилично заплащане. Днес обаче ситуацията е различна.

След финансовата криза и годините на спадащи доходи хората все по-често излизат на улицата, за да търсят правата си. В различни щати служители от обществения сектор се надигнаха срещу икономиите и орязването на социалните придобивки. Най-голямата верига за търговия на дребно "Уолмарт" и фастфуд индустрията също се сблъскаха с недоволството на хората: през 2013-та година в цялата страна имаше рекордни по размер протести срещу ниското заплащане в тях. Дали всичко това означава, че из Америка вече броди един призрак, чието име в продължение на десетилетия отсъстваше от публичното пространство?

Неравенство за всички?

Днес политолозите пишат твърде различни сценарии за бъдещето на Съединените щати. Някои леви анализатори вещаят изчезване на средната класа, неравенство за всички, хегемония на свръхбогатите. Опонентите вдясно отвръщат, че причините за бедността не бива да се търсят единствено в растящото богатство. Добър или лош, през последния половин век капитализмът е извел 80 на сто от човечеството от бедността. Подобни констатации обаче няма как да стоплят душата на обикновения американец. Затова и посланията от улицата постепенно намират защитници и сред политиците.

Партията "Социалистическа алтернатива" например вече има свой представител в градската управа на Сиатъл. Избирането на 41-годишната Кашама Сауант предизвика широк отзвук в САЩ, но не заради индийския ѝ произход. Просто на изборите от Първата световна война до днес социалистите в САЩ много рядко са печелили постове. Сега обаче сякаш в американската политика звучат съвсем нови тонове, които допадат на новото поколение и младите интелектуалци.

Ново поколение, стари кумири

Дали пък идеите на Маркс не стават приемливи за по-широка публика? Това вече не звучи изненадващо, имайки предвид, че сегашните демократи са по-близо до интересите на Уол Стрийт и банкерите, отколкото до гласа на улицата и синдикатите. Част от младото поколение се чувства излъгано от Обама. Отношението на президента към скандала с американската Агенция за национална сигурност, неизпълненото предизборно обещание да закрие Гуантанамо, липсващата регулация във финансовия сектор - това са само някои от факторите, работещи в полза на зараждащото се неолевичарство.

Представителите на поколението, което излезе на трудовия пазар в началото на новото хилядолетие, не се въодушевяват от призиви за "по-малко регулации и повече свобода за бизнеса". Финансовите затруднения редом с развитата резистентност към десния популизъм обясняват донякъде тяхното залитане вляво. Те не се поддават и на обиграния трик на етническо противопоставяне: проучвания сочат, че в сравнение с предходното поколение днешните американци под 30-годишна възраст се водят по-малко от расистки предубеждения и са по-отворени към имиграцията.

Временна тенденция или нещо повече?

Редица млади интелектуалци улавят тези настроения и ги превръщат в нова лява идеология. Новото движение предлага интелектуални дебати за бъдещето на марксизма, примесени с попкултурни теми и подчертано младежки тон. Идеите на неолевичарите се разграничават както от познатия политически език, така и от традиционния социализъм. Мненията на новите леви идеолози намират все по-често място и в големите медии, а преследваната им цел е ясна: триумф над капитализма.

През март излезе и една ключова книга за новото движение. Авторът Бенджамин Кункел е сред разпознаваемите гласове на неолевичарството в САЩ, а самата книга анализира модерни марксистки теории и представлява план за демонтажа на капитализма и живота след това. Заглавието също е достатъчно красноречиво: "Утопия или упадък". Към кое от двете се е запътила Америка?