Страната на най-големите ужаси

"Животът ми беше в неговите ръце. Затова казвах и правех всичко, което поискаше от мен. Какво друго ми оставаше?", разказва една севернокорейка, която преди няколко години предприела опит да избяга в Китай. Но за нещастие била заловена. Мъжът, който я разпитвал по-късно в следствения арест, я изнасилил многократно.

Една от многото

Тази история е само една от многото, събрани от правозащитната организация „Хюман райтс уоч" в специален доклад, разкриващ истината за насилието над жените в тази изолирана от света страна. От доклада научаваме, че в Северна Корея сексуалното насилие е едва ли не делник: в семейството, на работното място и най-вече в прословутите трудово-изправителни лагери.

"Жените там са особено застрашени от насилие и издевателства", казва Хедър Бар от "Хюман райтс уоч". „Разговаряли сме както с бивши затворници, така и с някогашни високопоставени правителствени служители. И двете групи разказват, че изнасилванията и другите форми на сексуално насилие изобщо даже не се разглеждат като престъпление. Нищо, че по закон подобни деяния са наказуеми", добавя Бар.

Жените, изложени на подобни издевателства, са принудени да страдат тихо - всяка сама за себе си. Не смеят никому да разкажат какво им се е случило - от страх, че ще бъдат сочени с пръст, но и поради факта, че просто няма къде да потърсят помощ.

Проучванията на „Хюман райтс уоч" сочат, че сексуалният тормоз над затворничките е неотменима част от делника им - също както и принудителният труд и изтезанията.

"Всичко това се върши отчасти дори публично. Само крайното сексуално насилие обикновено се извършва без свидетели", казва Хедър Бар. Официално има служби, които биха могли да разследват сигнали срещу надзиратели или следователи, причинили сексуално насилие, но въпросните служби са част от същата тази система, в която властта държат именно извършителите на насилия. Така че жертвите нямат никаква възможност да търсят правата си. Нещо повече дори - излезе ли някой подобен случай на светло, вината се приписва на жертвата, а не на извършителя.

Потресаващо

Осем жени все пак проявили смелост и разказали своите лични истории пред правозащитниците от „Хюман райтс уоч". Всички те междувременно са успели да избягат от севернокорейския ад и се намират на сигурно място в Южна Корея. "Въпреки това беше много трудно да ги накараме да проговорят. Тези жени са преживели ужасяващи неща и са крайно травматизирани. А и опитът им ги е научил, че е много опасно да разговарят с чужди хора за станалото", свидетелства Хедър Бар от "Хюман райтс уоч".

Повечето жени попадат в трудовите лагери след опит за бягство от Северна Корея. Други отиват зад решетките заради съвсем дребни прегрешения - например защото са продавали скъпи храни като морски дарове, които по принцип са под контрола на правителството.

За страданията в севернокорейските трудови лагери се говори не за първи път. През 2014 година специална комисия на ООН, председателствана от австралийския съдия Майкъл Кърби, представи потресаващ доклад за състоянието на човешките права в Северна Корея, базиращ се на показанията на около 300 свидетели.

"Един от тези свидетели ни разказа, че имал за задача да отстранява телата на умрели от глад затворници. Но тъй като нямало къде да ги закара, той ги изгарял в едно голямо корито. Пепелта и остатъците от телата били използвани за наторяване на намиращите се наоколо ниви", каза навремето пред ДВ австралийският съдия Майкъл Кърби. Една жена пък разказала как я принудили да удави бебето си в кофа с вода. Това било наказанието за опита ѝ да избяга в Китай.

*****

Припомняме Ви и това видео, в което разказваме историята на севернокорейката Чан-янг Жу: