Стоглавата ламя на злото
27 юли 2010Коментар от Мирела Иванова:
„За първи път са задържани такива престъпници в историята на съвременна България, коментира вътрешният министър Цветан Цветанов.” Из новините на сайта “Вести.бг”
Това време на жегите обикновено наричаме “юлските горещници” - освен с температурните рекорди и почти тропическите бури, ще го запомним и със съвместните акции на МВР, ДАНС и НАП. Вероятно е вдъхновението за “Всичко коз” и “Килърите” да извира и от последния доклад на Еврокомисията, но по-скоро ми се струва, че най-после на едно българско правителство истински му е причерняло от разпасания и организиран бандитизъм в държавата.
Ако решим да гледаме на прехода само през оптиката на престъпните деяния, сигурно бихме го сравнили с кърджалийските времена: от разграбването на едро на национален ресурс до безмилостните битови жестокости. Ако решим да го описваме по този начин, едва ли ще ни стигнат физически и духовни сили, само за да изброим имената на убитите и живи мафиотски босове и да съставим хрониката на тъмните им дела.
Дългите сенки на злото
Насилническите сенки, които борческите групировки хвърлят и досега в историята на съвременна България, са проучвани и анализирани в какви ли не полуавтентични, полувъображаеми съчинения. Тук-таме се срещат догадки за генезиса и идеолозите на престъпния свят, подхвърлят се цифри и факти, които показват икономическата му мощ, но никъде не прочетох да се споменава за психологическите и нравствени поражения, съсипали и развратили до неузнаваемост обществото ни.
Напълно бе пометена представата за добра и успешна житейска реализация благодарение на почтения труд. Всяко интелектуално усилие и честно поведение бяха подиграни от нормите, въведени от престъпниците. Лумпенизираните силоваци, мускулестите босове и подопечните им организации въвлякоха в тъмните си дела хора от най-високите до приземните социални етажи и ги развратиха с лесни и мръсни пари. Все повече пространство - и в реалния, и в медийния, и във виртуалния ни живот се завзема от насилието във всичките му форми, лица и пейзажи.
Видимата битка и невидимите опасения
Как другояче да определим пространните вестникарски жития на “новите кърджалии” или избуялата вече навсякъде агресивна и просташка мутробарокова архитектура? Или съсредоточаването в градската среда на нискочели скални човешки масиви, от които лъха заплаха?
Мнозина от морално хлабавите политици, дори цели политически формации, се обвързаха без особени угризения с мафиотските структури. Мнозина и от най-титулуваните ни и популярни спортисти също преминаха в отбора на организираната престъпност. Тъкмо в тази нездрава обществена аморфност изтече и се изгуби и градивната енергия на българите, попиля се разумната мотивация да се реализираш тук и сега, да успяваш с можене и работа.
Днес битката на държавата с престъпността вече видимо се води. От една страна е окуражително, от друга отчайващо: като нищо можем да се отдалечим от съзидателната нормалност с още двайсет години, борейки с всички сили злото…
Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев