Става ли от ЕС федерация?

"Европейският съюз е изключителен проект, но се намира в окаяно състояние", констатира не друг, а председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. "Ако искаме да сме конкурентни в световен мащаб, имаме нужда от силата на нашите 500 милиона жители", казва Шулц, който е убеден, че вместо да се правят среднощни срещи на 27-те държавни и правителствени ръководители, би било по-добре да има едно постоянно правителство.

Като модел за този вид Европа би могъл да послужи германският федерализъм, препоръчва Шулц. "Той е жилав и се случва да е контрапродуктивен, но пък предотвратява центробежни сили като тези в Белгия, Испания или Великобритания, които са застрашени от разцепление", посочва председателят на Европейския парламент.

Само че идеята има както поддръжници, така и противници. Колкото по-интензивно се върви към сближаване на държавите от Европейския съюз - с повече взаимно съгласуване и предоставяне на повече компетенции на Брюксел, в съответствие с желанието на федералистите, толкова повече расте и отпорът на онези, които са против това развитие.

Правилната дума

Председателят на либералната фракция в Европарламента Ги Верхофстад е доволен от постигнатото до момента, но според него нуждата да се действа не е отпаднала - за да се постигне значително по-федерална организация на Общността. Същевременно не бива да се игнорира фактът, че в много европейски страни понятието "федерализъм" предизвиква по-скоро враждебност. "В Германия не е така, понеже тя е федерална държава. В много други страни обаче думата "федерализъм" звучи направо обидно", казва Верхофстад.

Понеже това наистина е така, евродепутатът от Християндемократическия съюз Маркус Фербер предлага към понятието да се подхожда по-предпазливо - според него визията за Обединени европейски щати с произтичащата от нея по-дълбока интеграция между държавите не бива да се описва с думата  "федерализъм". "Трябва да се има предвид, че в английския език думата "федерализъм" всъщност означава централизъм. Вероятно ще се наложи да бъде потърсена друга дума, с която да се назове балансът между държавите-членки и Европейския съюз", препоръчва Фербер.

Всъщност не става дума само за понятие - Европейският съюз трябва да вземе конкретно решение, смята Верхофстад. "Имаме избор - или да създадем Обединени европейски нации, или Обединени европейски щати. Изборът не е сложен, тъй като, както се вижда, Обединените нации не функционират - понеже системата е базирана на взимането на единодушни решения."

Правилата на играта

Дали в такъв случай планът за задълбочаване на сътрудничеството между страните-членки е насочен към създаването на "Обединени европейски щати"? По-скоро не, отвръща Верхофстад. Преди изборите в Германия надали ще бъде постигнат голям напредък, тъй като нещата в Европа все още зависят от изборните периоди в страните-членки, обяснява Верхофстад. Джо Лайнен е на точно противоположното мнение. Той казва, че планът за реформи дава насоките за създаване на Обединени европейски щати. Той съдържа кратко-, средно- и дългосрочни предложения, което е добре, тъй като така се създава възможност да се отправи поглед и отвъд днешния ден.

Маркус Фербер пък не е убеден, че концепцията за Обединени европейски щати е реалистична, но е категоричен, че в много области европейското сътрудничество трябва да бъде укрепено: "Според мен кризата показа, че Европа не може да продължи да функционира по същия начин - ходиш до Брюксел, договаряш нещо, а след това се връщаш обратно и правиш каквото си искаш. Нещата могат да вървят само със силни институции, които са в състояние да налагат правилата на играта. Мачове без съдия не могат да се играят. Същото важи и за валутния съюз", заключава Фербер.

АГ, ДПА, ДР, АР, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел