Сръбската драма

Националната драма, инсценирана в Сърбия по въпроса за Косово, навлиза в следващата си фаза. Провалът на преговорите в Брюксел може и да е болезнен за Сърбия, но затова пък всички карти вече са свалени на масата, пише австрийският вестник "Ди Пресе".

Шах с пешката?

Една карикатура в белградския вестник "Политика" онагледява много добре сръбската драма: двамата премиери Ивица Дачич и Хашим Тачи играят шах в Брюксел. Косоварецът очевидно превъзхожда съперника си - на сръбския премиер са му останали само цар и пешка.

Реферът на срещата - върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън - гледа строго сръбския премиер Дачич и го принуждава да направи един последен ход. Зад гърба му виждаме представителите на сръбския националистически лагер от последните десетилетия - Милошевич, Шешел, Кощуница. Всички те все още вярват в победата. Времето обаче тече неумолимо. А и по всичко изглежда, че Сърбия отдавна е загубила играта. На шахматната дъска вече всичко е ясно, изненади не са възможни. Косово е суверенна държава, която може да разчита на подкрепата на САЩ и ЕС. В тази страна няма да има Нова Република Сръбска. Сърбите, обитаващи Косово, ще живеят в условия на широка автономия, но без право на собствена изпълнителна и законодателна власт. Върховният суверен в страната е правителството на Косово, пише по-нататък "Ди Пресе".

Казано накратко: Сърбия трябва да признае Косово - де факто и де юре. Не го ли стори, тя сама ще блокира усилията си за европейска интеграция. Всъщност Косово отдавна се е превърнало във вътрешнополитически въпрос. И все някой трябва да каже истината на сръбската общественост. А тя гласи, че Косово е загубено. Управниците в Белград знаят това много добре, но разиграват театър, за да спечелят време. Разбирай - за да подготвят народа си за лошата новина.

Закъснелият катарзис

Драмата от шахматната дъска може да постави началото на един позакъснял катарзис. Сърбия се нуждае спешно от ново начало, тя просто трябва да стане друга - трябва да си изработи нова, модерна конституция и най-вече да прогони напълно и завинаги призраците на миналото. По един парадоксален начин сегашното безизходно положение представлява исторически шанс за Сърбия да се освободи от тежкия национализъм, белязал съдбините й през последните 30 години.

Зоран Джинджич беше тръгнал да модернизира родината си, но внезапната му смърт спря този процес. И сега е време той да бъде продължен. Следващата партия шах за Сърбия - тази за истинските проблеми в сръбското общество - може да започне само ако се сложи край на безперспективната битка за Косово.

Но също и за Прищина това може да има пречистващ ефект: с края на тази шахматна партия приключва и играта на криеница за косовските албански политици, за които битката за независимост и суверенитет беше досега дежурното извинение за всички проблеми и провали. А това може да означава дори край на ерата Тачи в косовската политика.

АГ, ДП, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел