Срещата между Тръмп и Ким - много шум и нулев напредък

Много шум и никакъв резултат. Още в навечерието на срещата имаше сигнали, че политическата символика на тази среща в стила на холивудските филми няма да доведе до резултати. Така и стана. Едва ли изходните позиции можеха да бъдат по-различни. Двете страни в преговорите враждуват от 70 години. Едната е комунистическа, а другата - капиталистическа. Едната е отчайващо бедна, а другата - благосъстоятелна. Едната се управлява авторитарно, а другата за мнозина е символ на свобода и демокрация. Едната иска на всяка цена да стане ядрена сила, а другата и сега разполага с най-големия ядрен арсенал в света.

А за това, че двамата противници изобщо се срещнаха, има вътрешнополитически причини. Ким Чен-ун иска да демонстрира пред своите последователи, че може да принуди "заклетия капиталистически враг" да разговаря с него на равна нога. Младият политик може да успокои хардлайнерите в партията си с рискованата си ескалационна политика и да разшири властта си. Доналд Тръмп пък има понастоящем съвсем други проблеми. Още в първия ден на срещата бившият адвокат на американския президент Майкъл Коен говори пред Конгреса за бизнес връзките на Тръмп с Русия. Американският специален прокурор Робърт Мълър ще представи този месец заключителния си доклад, в който между другото трябва да бъде изяснено, дали Тръмп е изнудван от Русия и дали е попречил на правосъдието в неговите разследвания. От гледна точка на тази заплаха, един външнополитически успех все пак би бил нещо.

С приказки мир не се прави 

Доналд Тръмп все пак ще "продаде" срещата със заклетия враг като "забележителна". Обаче и след втората среща на върха не е ясно дали Северна Корея и САЩ насериозно работят за сключването на мирен договор. Чрез държавната пропаганда Ким Чен-ун вече разпространи съобщението, че САЩ били пред икономически срив и Вашингтон щял да падне на колене пред военната мощ на Пхенян, а пък големият водач Ким Чен-ун щял да посочи на целия свят пътя към дълготраен мир. Всички тези приказки обаче заобикалят същината на ядрения конфликт на Корейския полуостров. Премахването на ядреното оръжие, което трябва да бъде детайлно разработено в договор, е най-важното нещо за създаването на надеждна архитектура на сигурност в азиатско-тихоокеанското пространство.

Нищо не става без съседите. Южна Корея, Япония и Китай имат свои собствени интереси в сферата на политиката за сигурност. Голямата регионална сила Китай не иска силно американско присъствие пред прага си и се въоръжава. Особено в Южнокитайско море. Дестабилизирането на режима в Пхенян чрез евентуален американски военен удар ще доведе до масово бягство към Китай. И Пекин иска да предотврати такова развитие. Съюзниците на Америка - Южна Корея и Япония пък искат гаранции, че Северна Корея действително премахва ядрените си оръжия и прекратява разработването на междуконтинентални ракети. Гражданите вече не искат да чуват виещите сирени в Сеул и Токио само защото Северна Корея прави изпитание на ракета, която би могла да е оборудвана и с ядрена бойна глава.

Мултилатерализъм, а не егоцентризъм

Посланието от срещата Тръмп - Ким е, че съществува желание за помирение и ескалацията може да бъде предотвратена чрез преки разговори. Най-важното послание обаче е следното: Символичната политика на двама егоцентрици не е достатъчна. И на следващия етап всички заинтересувани страни в региона трябва да седнат на масата за преговори и да намерят общо решение за премахването на ядреното оръжие. Само така може да бъде положен крайъгълният камък за дълготраен мир в региона.