Спомени от обещаното бъдеще

Гледна точка на Мирела Иванова:

“Соченият за глава на престъпната група “Октопод” Алексей Петров остава в ареста, реши Софийският градски съд, след като разгледа и прие медицинската експертиза, доказваща, че задържаният се нуждае от спешни операции.” Из новините на Медиапул

Все по-трудно схващам по каква причина така жизнеустойчиво и непоколебимо се поддържа фарса “Алексей Петров”. Вече не бих го нарекла и съдебен, защото проявленията му пуснаха пипала във всички обществени и институционални жанрове, дори са на път да запълнят театралните ниши, които зейнаха след проведената от културното ведомство реформа.

Започва да ни писва

Във всеки случай представлението излъчва бездарие и немощ, и на нас, обърканите, обедняващи и разтърсени от достатъчно автентични фарсове във всекидневието си данъкоплатци и граждани, започва да ни писва. Оказва се, че дълго рекламираният от МВР “октопод” не съществува по преценка на съда, но от друга страна соченият за негова глава остава в ареста.

От трета пък се нуждае от спешни операции и то тъкмо в момент, в който още мнозина българи с редовни здравни осигуровки също се нуждаят, но в повечето болници операциите са или спрени, или със записване, защото хем предстои - хем не предстои лекарска стачка, ако Борисов лично се ангажира и още по-лично подпише договор с лекарите.

Въпросите на уморената публика

Питам се и дали безкраят на гореупоменатият фарс не си е поставил високо-художествената цел да засенчи всички останали представления в т. нар. ни европейска държава? Например за драматичното начало на учебната година в Софийския университет: стачки, неясно финансово бъдеще и безперспективност в най-старото ни висше училище на фона на нововъзникването на поредния, но вече не в Перник, и оглавен от мултигруповеца Денчев университет? Или пък за предстоящите дебати по бюджет 2011, който обещава да ни остави във фризера на бедността? Или пък за несвършващия топлофикационен терор с произволни и раздути сметки в прииждащата зима? Или за общия социален ступор, чиито конкретни знаци са бродещите по улиците психичноболни хора?

Диагнози за светлото бъдеще

Има още десетки въпроси, които могат да бъдат изкрещяни, опитаме ли се да схванем и обобщим “здравния статус” на собствената си държава. Фарсът “Алексей Петров” поставя само една от диагнозите на обществото ни, а то е по-болно от когато и да било. Бедата се състои в това, че е срината съдебната система, която всъщност е имунната система на всяко общество.

Може да се окаже обаче, че не съм права - и извадят ли сливиците на Алексей Петров, всичко да си дойде на мястото и само след десет години България да засвети като слънце - и всеки българин също да засвети, самодоволно и влюбено като финансов министър.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев