Социални помощи за бедните мигранти?

Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих се опасява, че Германия ще бъде залята от нова вълна бедни пришълци от България и Румъния, които се интересуват най-вече от германските социални помощи. "Свободата на придвижване не означава, че човек има правото да се мести от една в друга държава само заради по-високите социални помощи", заяви Ханс-Петер Фридрих на състоялата се в началото на миналата седмица среща на европейските вътрешни министри. Два дни по-късно областният социален съд в Северен Рейн-Вестфалия наля масло в огъня, давайки правото на едно румънско семейство да получава социални помощи в Германия, след като в продължение на една година членовете му напразно са търсили работа в Германия.

Оттакто България и Румъния членуват в ЕС, гражданите на двете държави могат да идват в Германия без виза и без проблеми. Известни ограничения все още има само по отношение на заемането на работни места, но те ще отпаднат от началото на 2014. Федералният вътрешен министър обаче отказва да възприеме това обстоятелство и затова заедно с колегите си от Великобритания и Австрия от месеци насам настоява Европейската комисия да предприеме нещо срещу пришълците от Изтока. "Който идва, за да работи, е добре дошъл, но който идва само заради социалните помощи, трябва да бъде върнат обратно", категоричен е Фридрих.

От мигрант до мигрант има разлика

Актуално изследване на Европейската комисия сочи, че мигрантите от държави-членки на ЕС не обременяват социалната система на приемащата страна - само малка част от тях са безработни, а още по-малко пък са тези, които получават социални помощи. Редица германски общини обаче не спират да се оплакват, че социалните им разходи растат неимоверно заради мигрантите по бедност.

Оркан Кьосмен, който е координира различни проекти във фондацията за интеграция и образование "Бертелсман", посочва, че 70 процента от пришълците са хора в трудоспособна възраст, т.е. при тях делът на хората в трудоспособна възраст е по-висок, отколкото сред германското население. "Между новопристигналите българи и румънци обаче има и такива, които не са квалифицирани и няма да си намерят работа. Точно те се заселват в определени градове, даже в определени техни квартали - и тази концентрация наподобява вълна", изтъква политологът.

Подобни са и впечатленията на Елке Тислер-Маренда, експертка по въпросите на миграцията. Тя отбелязва, че тези от мигрантите, които така или иначе са бедни, се насочват към определени райони, в които наемите са ниски. "В Дортмунд например българите и румънците се заселиха в квартали, в които и преди това имаше проблеми, т.е. ако общината има някакви затруднения, те не са отсега", убедена е тя. Тислер-Маренда ни най-малко не изключва вероятността някаква част от пришълците да идват в Германия специално заради социалните помощи, но смята, че тези хора са по-скоро изключение. "Те идват тук, за да работят, и не могат да си представят, че работейки, няма да могат да изкарват достатъчно за издръжката си", отбелязва експертката по миграцията, но изтъква също така, че в немалко браншове заплатите са твърде ниски - като например в кланиците.

Тислер-Маренда смята, че решението на социалния съд в Северен Рейн-Вестфалия е ключово. "Правилото, според което хората, дошли в Германия, за да търсят работа, нямат право на социални помощи, не би могло да важи до безкрайност. Те са живели повече от една година без приходи и в крайна сметка съдът е решил, че това не може да продължава така", обобщава експертката.

Всичко е въпрос на гледна точка

Тя не споделя опасенията, че след това съдебно решение към Германия ще се насочат множество румънци, които ще разчитат след година да получат правото на социални помощи. "И преди е имало съдебни решения, които са давали на румънците и българите правото на държавна подкрепа, и макар тази информация да се е разпространила, не е предизвикала масов наплив", обяснява Тислер-Маренда.

Оркан Кьосмен от своя страна се позовава на статистиките и отбелязва, че пришълците от България и Румъния са около 40 000 годишно. Но само една малка част от тях получава социални помощи. Той също не изключва вероятността някои от новопристигащите да се интересуват единствено и само от държавната подкрепа, която биха могли да получат. "Черни овце има навсякъде. Но държава с 80 милиона население би трябвало да може да се справи с този проблем", убеден е той.

Политологът казва, че подобни дискусии е имало и преди, например около присъединяването на Полша към ЕС, когато също се говореше за вълна от имигранти. Според него, всичко е въпрос на гледна точка: "Знаем, че тези, които идват подгонени от бедността, съвсем не са толкова много. Но те са концентрирани в определени райони и затова ги възприемат като вълна."