Социалната държава не е само за германците

Вероятно самото понятие "свободно придвижване" провокира доста изкривени представи в съзнанието на някои хора - например асоциации за откритост, толерантност и дори и за прекомерна щедрост. Вероятно и много германски граждани се чувстват като щедри дарители, за чиято сметка се "черпят" останалите европейци. В представите на мнозина Германия се е превърнала в социалната служба на Европа, а свободното придвижване е мутирало в право да се "доят" чуждите социални облаги. А пък германците, нали са си толкова толерантни към чужденците, просто разрешават всичко това без възражения. Нищо в тези представи не отговаря на истината, се казва в коментар на "Франкфуртер Рундшау".

Свободното придвижване на първо място означава, че всеки европейски гражданин може да се движи свободно в рамките на общността, да пътува до всяка страна-членка и да си търси работа. "Тъкмо в това се крие едно от най-големите достижения на ЕС", пише германският ежедневник и обръща внимание на ползите, произтичащи от тези свободи за Германия и германските граждани.

Ако ги нямаше трудещите се от другите страни-членки на ЕС, картината в германските старчески домове и в плодовите и зеленчукови градини щеше да е доста по-мрачна. А и не само там. Свободното придвижване междувременно се числи към основните права на европейските граждани. Това право радикално промени цяла Европа. Без него нямаше да е останало кой знае колко много от идеята за европейско единение.

Дори Християнсоциалният съюз не отрича, че Германия, със своето бързо застаряващо насаление, печели от свободното придвижване. Консерваторите обаче искат да затръшнат вратата пред онези, които причиняват разходи на германските социални каси. Само че как да стане това, без да издигаме нови стени? И дали вредите от подобно нещо няма да са далеч по-големи от сегашните разходи? Германия извлича ползи от свободното придвижване, дори и да плаща социални помощи на някои имигранти. Всеизвестна истина е, че тези мигранти като цяло плащат значително повече данъци и социални осигуровки, отколкото могат да получат като облаги.

Дали е разумно чужденците да са обект на дискриминация?

А това, че граждани от други европейски страни получават детските си надбавки в Германия няма нищо общо с "щедрост" или с "европейска социална романтика", за каквито говорят някои. ЕС се нуждае от подобни гъвкави и мобилни работници. Тъкмо затова беше взето и решението да третира по еднакъв начин чуждестранните и местните работници. Който плаща данъци в Германия, има право и на детски надбавки.

Какво означава това за тези чужденци, които идват в Германия, за да търсят работа? Според германското право те се изключени от системата за социални помощи Харц-4, понеже не са работили никога преди това в страната. На пръв поглед звучи разумно.

Но дали е толкова разумно да изключваш всички чужденци от възможността да получават социални помощи, дори и да живеят отдавна в страната? Та нали по този начин им се отнема възможността да си търсят работа, да се преквалифицират и образоват допълнително ? И каква полза има обществото, ако тези хора, вместо това са принудени да работят на черно, за да преживяват? При това социалните помощи Харц-4 не са удобен социален хамак, както си мислят мнозина.

Онези, които ги получават, трябва да са постоянно на разположение на трудовия пазар. Трябва да имат готовност да приемат и най-ниско платена работа, да кандидатстват за вакантни места постоянно и да доказват интереса си към намиране на препитание. А и още нещо. "Германската социална държава не е социалната държава само на германците. Тя закриля и насърчава живеещите и трудещите се в Германия хора, независимо от тяхната националност", припомня юристът от Йена Еберхард Айхенхофер.