София - „тлъсто дробче” за столични общинари

„Около 1/3 от стопанската дейност на страната е концентрирана в София. И може да се каже, че

столичната икономика е едно тлъсто парче, тлъсто дробче за бизнеса

и за самата общинска администрация”, това констатира Валери Русанов в началото на разговора.

Основание за подобни метафори му дава следното:

„Нашите наблюдения сочат, че общинската администрация в София не пропуска възможностите да се възползва от икономическите дейности на столичната община. Общинските концесии за водата и боклука, общинските фирми и общинските имоти – това са областите, чиито проблеми разровихме.

Започнахме да се занимаваме с проблемите на столицата, когато преди години София беше затрупана от сняг, който после се превърна в лед. Доста софиянци си изпочупиха краката. И ние започнахме да се интересуваме от случващото се. Така навлязохме в дебрите на общинските концесии. Първите щрихи от това, което се нарича „Столична чистота” излизаха един след друг - концесионни договори, изпълнители, персонажи, които се возят в луксозни автомобили и нехаят за това, което се случва, но ако засегнеш интереса им, са готови да заплашват, да се дистанцират от проблемите. Така стигнахме и до извода, че управлението на Бойко Борисов и мнозинството на ГЕРБ в СОС не доведе до радикални промени в София, въпреки предварителните нагласи. Това сме го написали и в нашия мониторингов доклад за управлението на столицата. Периодът на изследването обхваща времето между 1 юни и 1 септември 2008 година. Идеята ни е да продължим наблюдението. Но дотук изводът е, че

„моделът Софиянски” е жив

Той не е преодолян в управлението на столичната икономика. Просто има нови носители, нови действащи лица.”

А кое е най-характерно за „модела Софиянски” и за развитието на София през последните години?

„Непрозрачност в управлението, което води до облагодетелстване на определени кръгове от хора. Това е една многоаспектна дейност, която насочва потока на парите. Приватизира се за малко пари, взима се ресурс на безценица, който след това се превръща в сериозни пари, в сериозна дейност. Как се постига това? Като се сключват например неизгодни за софиянци концесионни договори за чистота.

Печелиш концесия и взимаш на изхода 10-20 пъти повече от инвестицията на входа

Реално се харчат 100 единици, а се плащат 1000 единици. Тоест ти инвестираш някаква сума, а на изхода получаваш 10 -20 пъти повече.

Това значи например, че получаваш имот в центъра на София срещу 5 лаптопа. Става дума за предоставяне право на строеж на верига от бензиностанции. Значи заменките са цяла хроника у нас. Колко е един квадратен метър в центъра на София? Тук се дават декари за 5 лаптопа. Обектът се намира на кръстовище на бул. Сливница. Имайте предвид, че ние не сме имали за цел да навлизаме в детайлите. И все пак има неща, които не могат да се скрият.”

Нека конкретизираме област по област. Общинските концесии? Столичният боклук все още е гореща тема. Струпаната смет около София е една от причините преди година Еврокомисията да стартира Наказателна процедура срещу България.

„И тази тема ще остане гореща. Столичният боклук е проблем, свързан с дълго отлагане на решение, тоест с дълго бездействие. Като се започне от порочното сключване на концесионните договори. Никъде не е казано, че транспортът и почистването трябва да бъдат приватизирани. Много големи европейски градове, с горда дясна история - Париж, Лондон - продължават да поддържат и транспорта и събирането на сметта с общински средства. У нас имаше изградена система за почистване от общински фирми, които, поне такъв спомен имам, чистеха по-добре. И

без видима причина се проведе един порочен конкурс

Появиха се частни концесионери и те започнаха да пълнят гушите си, колкото поемат. До концесионните договори почистването на София е струвало 29 млн. лева на софиянци. Още на следващата година, след сключването на концесията, същата дейност вече струва 64 млн. лв. Нали се сещате, че тази разлика си има свой маршрут. Както пишем и в доклада си, според нас кметът и общинският съвет не упражняват достатъчен контрол върху концесионера по чистотата в града. Продължаването на договора с "Новера" (дружество на фонд "Екуест") за чистенето на четирите столични района без конкурс е определено като "връх на абсурда". В тази област нищо не се е променило от времето на предишния концесионер Румен Гайтански, известен като Вълка.”

Какво се случва днес в общинските фирми?

„Политическото кадруване в бордовете на общинските фирми е поредното доказателство, че общинарите гледат на София като на тлъсто дробче, от което могат да се хранят добре. Общинският съвет вкара например в АГ „Шейново” свои хора. Невероятната политизация, дори бих казал партизацията на проблемите в икономиката, е дефектна политика. Подобни механизми блокират решенията и генерират корупция. Пример за политизация са и престрелките премиер - кмет, кмет - президент, на които все по-често сме свидетели. Но основното е вкарването на „наши хора” в бордовете. Първата претенция на всяка партия или коалиция, която си е направила група, е коя общинска фирма да отиде да управлява. Те си имат квоти и получават чудовищни заплати за нашите мащаби. Дали тези хора персонално прибират парите или тези пари отиват в партийните каси, това е друг въпрос, но така или иначе, те възприемат нашия град като място за печелене на пари. Неколцина са общинските съветници, които имат отношение към града, искат проблемите на София да се решават. На по-голямата част от общинските съветници са едни мрачни личности и през акъла не им минава да решават проблемите. Тях ги арестуват по границите, вкарват ги в затворите. И за съжаление няма периметър от столичната икономика, който да е извън

обхвата на интереса на мнозинството. Имаше периоди на разделение от типа Софиянски - Антоан Николов, когато имаше противоборство в едно мнозинство. Сега има доминация на ГЕРБ и навсякъде се прокарват интересите на мнозинството. Ако иска мнозинството, може да изработи ясна стратегия за развитие на София и да управлява прозрачно. Но то не иска това. Дневният ред на мнозинството в столична община е друг, не интересът на софиянци.”

„Софийски имоти” – синоним на корупция и злоупотреби с власт

„ Почти всяко споменаване на “Софийски имоти” е свързано със скандал. В началото на юни съветниците от БСП съобщиха за прехвърляне на 21 декара от бъдещия парк „Взраждане” на частната фирма „Сигма ремонт”. Бившият изпълнителен директор на „Софийски имоти” Тошко Добрев бе обвинен от Софийската градска прокуратура за безстопанственост – нанесените щети от неизгодни продажби на общински имоти, са на стойност 1, 9 млн. лв., според обвинението. Както съобщиха от прокуратурата, и както е записано и в доклада ни, „Софийски имоти” са източвани по всякакви начини - дарения, спонсорство, реклами, съвместни дружества. Според прокуратурата 90% от сделките с имоти през дружеството са на силно занижени цени.”

София - мръсна приказка”- това е заглавие на предишно изследване на фондация „АКСЕС”.

Приказка без край ли ще бъде „приказката за София”?

„Приказката ще е без край, докато продължава дефектното управление – дефицит на експертност в условията на непрозрачност. Порочно е да се постигат резултати в частен интерес. Приказката ще е без край, докато обществото ни е безкритично към това, че столичният кмет или негов заместник обещава срокове, които и на сън не е мислил да спазва. Или към това, че кметът проявява ”вежливост” към фирми, на които е възложена поръчка. Например, след кризата с боклука от лятото, когато фирма „Новера” спря да чисти, кметът Борисов вместо да прекрати договора, направи забележка ”това повече да не се повтаря”. Казано по друг начин, през последните години разказите за софийския боклук съчетават трагични с водевилни елементи.

Нещата ще се променят само с натиск. И след като не става с натиск отвътре, ще стане с натиск отвън. Оптимист съм, че ще имаме едно прилично управление. Но в момента сме дръпнали назад - и като държава, и като община. Ние направихме сериозни усилия да влезем в Евросъюза. Много малко хора от Стара Европа очакваха да влезем. И оттогава насам България направи няколко големи крачки назад. Ние не сме набедени от Еврокомисията заради корупцията. Това е реалността. Европейските институции нямат навици да говорят празни приказки.