Смокиновото листо на военната диктатура
23 юни 2012На пръв поглед оспорваната битка за президентския пост между представителя на режима на бившия президент Мубарак, Ахмед Шафик, и кандидата на Мюсюлманското братство Мохамед Мурси е огледало на старите властови центрове в Египет - военните и ислямистите. При по-внимателно вглеждане, обаче, можем да установим, че мнозинството от египтяните не избра нито един от двамата кандидати. На първия тур кандидатите на младото революционно движение спечелиха над половината от гласовете. И само раздробяването им даде шанс на Шафик и Мурси за втори тур.
Не само липсата на широка подкрепа за Шафик и Мурси обезверява хората в най-голямата арабска държава и внася съмнение в легитимността и представителността на изборния процес. Тактиката на забавяне на Върховната избирателна комисия, която отложи за неопределено време оповестяването на резултатите, изостря напрежението, особено сред Мюсюлманското братство. Нараства и напрежението между двата враждуващи президентски лагера, тъй като и двамата кандидати се обявиха за победители и втвърдяват фронтовете помежду си.
Под ботуша на военните
По-нататъшната демократична промяна и разпределението на властта в следреволюционен Египет няма да зависи от това, кой ще спечели на балотажа. През последните седмици стана пределно ясно, че Върховният военен съвет не само иска да защити привилегиите си в ерата след Мубарак, но и изобщо не възнамерява да предаде властта на демократично легитимиран представител на народа. Военното ръководство около фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантави внесе промени във временната конституция, с които си осигури законодателната и изпълнителната власт. Преди това генералите разпуснаха и демократично избрания парламент. На всичко отгоре бъдещият президент няма да бъде и главнокомандващ на армията.
Генералите докараха страната до ръба на хаоса и с всички средства се опитват да дискредитират революционерите от площад Тахрир. Въпреки това жертвите на революцията не бяха напразни. Сега виждаме, че и военните не могат да се справят с управлението. Ето защо активистите от площад Тахрир трябва да се организират наново и по-добре и да се превърнат в заслужаваща доверие алтернатива на старите властови центрове.
Автор: Л. Мудхун, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов