Словаците не искат да спасяват неспасяемото
12 октомври 2011Натискът, оказан от словашката министър-председателка Радичова и от останалите евродържави, не помогна. В Братислава за момента няма мнозинство за разширяването на спасителния фонд в еврозоната. А тъй като е необходима ратификация от всичките 17 държави в еврозоната, промяната засега не може да влезе в сила. С това обаче реформата на спасителния фонд все още не е окончателно провалена.
Словашкият парламент може да гласува втори път и резултатът тогава може да излезе друг. Възможно е в Словакия да има предсрочни избори. Така или иначе правителствата от еврозоната ще продължат да агитират активно словаците да не пречат на вземането на общо решение.
Който пести, е наказан. Който разхищава, получава
Конфликтът в словашкия парламент символизира широко разпространеното в ЕС недоверие към цялостната кризисна стратегия на Евросъюза. Противниците на спасителния фонд в Словакия си служат с аргумента, че тяхната относително бедна страна сама си е помогнала за излизане от кризата, вземайки сурови мерки. Защо сега да участва в спасяването на опърничавата и неспособна на реформи Гърция? Подобни средства били хвърлени на вятъра.
Развитието през последните месеци като че ли потвърждава тези аргументи. Доскоро само изказването на идеята за опрощаване на дълговете се смяташе едва ли не за държавна измяна срещу каузата на еврото. От Берлин бе заявено, че разширеният спасителен фонд е крайната мярка, до която може да се прибегне.
Междувременно обаче на всички стана ясно, че опрощаването на гръцките дългове е неминуемо. Оказа се също, че и Италия е много по-застрашена, отколкото се признаваше досега, както и че отново ще се наложи да бъдат спасявани банки със средства на данъкоплатците.
На час по лъжичка
"Словашкият проблем" ще се реши в крайна сметка от ЕС, като или парламентът в Братислава ще прогласува "за", или пък ще се състави нов словашки парламент. А може и да се стигне до нов компромис за спасителния фонд. Тогава политиците от останалите страни ще сочат с пръст "отрицателите" в Братислава.
Но проблемът с доверието в европейската политика остава. Тази политика досега признаваше истината за кризата "на час по лъжичка" или винаги само толкова, колкото беше неизбежно. Остава надеждата, че случаят със Словакия ще допринесе за малко по-честно отношение към проблемите.
Автор: Кристоф Хаселбах, Редактор: Б. Узунова