Слепи вървим към апокалипсиса!
20 януари 2013Ясно е, че стопанисване, което превишава наличните ресурси със 150 процента и неизменно продължава рекордното потребление на енергия и материали, отдавна е станало неикономично. То подкопава собствената си основа. Ясно е освен това, че в този наш свят и занапред ще ни става все по-неуютно, да не говорим за последиците от глобалното затопляне на климата.
Вместо да се замислим обаче какво конкретно означава това за потреблението и начина ни на живот, все по-конвулсивно се вкопчваме в нереалистичната представа, че бъдещето ще е като настоящето, само може би малко по-екологично.
Тази представа е възможна единствено защото в основата й стои порядъчна доза "слепота за апокалипсиса", както я нарича философът Гюнтер Андерс. В основата й стои, с други думи, неспособността да си представим какво може да натворим. И сега разполагаме с далеч по-малко ресурси, отколкото са необходими, за да покрием растящото си потребление. От друга страна, не минава нито ден, в който да не чуем от експертите, че арктическият лед се топи по-бързо, отколкото се е предвиждало, и глобалното затопляне настъпва по-скоро, отколкото се е прогнозирало.
Абсурди на свръхпотребленето
От същите тези експерти рядко чуваме обаче съобщението, че всичките тези тревожни явления са последица от начина ни на живот. Рядко узнаваме, че днес се купуват например двойно повече дрехи, отколкото преди десет години или че в страна с 80 милиона жители годишно се продават - цифром и словом - 10 милиона телевизори с плосък екран. И още: че автомобилите междувременно са толкова големи, че вече не могат да влизат в подземните гаражи, а една трета от хранителните продукти, произвеждани в Западна Европа, се изхвърлят неизползвани.
Не се прави връзка между тревожните съобщения за климата и абсурдното свръхпотребление, което е действителната причина за тях. За това, че планетата ни излиза от релси, са виновни не някакви тъмни сили. Виновни са обществата ни, които извличат от земята, моретата и горите всичко възможно, за да го превърнат след това в онези продукти, които пренасищат и свръхпренасищат нашия свят.
Индустрия на климатичната грижа
Редом с традиционната индустрия междувременно се е развила и една индустрия на климатичната грижа - разрастваща се с всевъзможни форуми, конференции, организации, потребление и разходи. Тя функционира превъзходно - точно защото никак не спъва работата на другата индустрия, а мирно си съществува редом с нея.
Иначе казано, слепотата за апокалипсиса се корени в милостивото разделение на труда, при което отговорни за това люде са загрижени за света, който други люде, с други отговорности, систематично рушат. Иронията е, че и двете групи хора вършат различни неща и не си пречат взаимно, само че в живота и в делника се държат по един и същ начин. Климатолозите например със сигурност се числят към групата, която твърде често - прелитайки от конференция на конференция, - ползва самолети, и така също обременява природата, без да си дава сметка за това. С други думи, посланието, което тези хора вестят на другите, не е стигнало до самите тях.
Така обаче не става. Културният модел, според който човекът иска да притежава все повече от всичко, трябва да бъде трансформиран в такъв, при който човекът ограничава потреблението си във всичко. Този друг модел може да се наложи, ако всички започнат да се упражняват в него. Включително посланиците на индустрията на климатичната грижа.
АГ, ЗЦ, ДПА/ Редактор: Б. Рачева