След речта на Путин. Няколко предположения.

На 21 април руският президент Владимир Путин посвети по-голямата част от годишната си реч пред Федералното събрание, както се очакваше, на битката срещу пандемията и предизборното раздаване на пари. Както изглежда, подгряването на електората преди изборите за Държавна дума през септември вече е в пълен ход. На външната и отбранителната политика Путин посвети съвсем малко време в края на обръщението си.

Путин вярва на Лукашенко

Обръщайки се към руските граждани, той се показа необичайно мил, неофициален и дори ги нарече "скъпи". Затова пък в тона си към Запада не изневери на стила си. "Погледнете себе си!", каза той, обвинявайки Запада в това, в което самият Запад обвинява Москва: в организирането на държавен преврат, в кибератаки и в политически убийства. Путин дори припомни за забравения Виктор Янукович, който, по думите му, е бил свален от прозападните конспиратори. Той също така изцяло подкрепи версията, че руските и беларуските специални служби са предотвратили пуча срещу Лукашенко в Минск, потвърди и това, че се подготвяло физическото ликвидиране на беларуския диктатор.

Фактът, че руското ръководство не осъди военния преврат в Мианмар и дори изпрати делегация на военен парад в столицата на страната Найпидо, изглежда изобщо не притеснява Путин. В останалата част от външнополитическото си послание той увери, че Москва много искала да си сътрудничи с всички.

В света на Путин Америка е зловещият бенгалски тигър Шир Хан от "Книга за джунглата" на Ръдиард Киплинг. А в ролята на чакала Табаки биха могли да влязат например чехите, които по заповед на Вашингтон гонят невинни руски дипломати. Или пък украинците, които, както тръби кремълската пропаганда, струпвали войски по границата с Русия, за да превземели "руския Донбас". Изглежда, че Путин смята Русия за Маугли, който се брани срещу кръвожадния Шир Хан.

Сигнал към Байдън

Този път Путин не се впусна във външнополитически детайли. Той не даде никаква оценка за отношенията на Русия със САЩ и ЕС, не спомена нито един международен проблем (разоръжаването, Иран, Сирия) и не похвали отличните си отношения с Китай, които обикновено представя като модел за хармония и антипод на безкрайните конфликти с подлия Запад. Причината е ясна: Русия е толкова изолирана на Запад, че всъщност няма за какво да се говори. На практика няма никакви отношения. Като изключим това, че Путин има желание да си сътрудничи по темата за климатичните промени. Даже неговият прес-секретар потвърди желанието му да разговаря по тези въпроси с Джо Байдън в рамките на виртуалната среща на върха за климата.

Речта на Путин беше замислена така, че да накара всички да се чудят какво може да последва оттук нататък. Така например председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко още преди президентската реч обяви, че Горната камара на парламента ще се събере на 23 април, за да изпълни инструкциите на Путин. Можем да предположим, че сенаторите ще дадат разрешение за изпращане на войски в Беларус, за да защитят Лукашенко от интригите на НАТО. Или да оторизират признаването на тъй наречените "ЛНР" и "ДНР" (Луганска и Донецка народни републики) с последващо изпращане на "миротворци" там. А може би всичко е по-просто: събирането се налага заради обещаните щедри плащания от Кремъл, за което се налага да бъде актуализиран законът за бюджета.

Много рекламираното посещение на Лукашенко при Путин в Сочи този четвъртък ще бъде показателно в този смисъл. Беларуският диктатор обяви миналата седмица своеобразно "епохално решение", което ще наложи със свой указ. Правомощията на Лукашенко са почти неограничени и умишлено неясни. Като върховен главнокомандващ той може да поиска от Путин спешно да изпрати войски в Беларус и да официализира това постфактум - с по-късен акт на парламента. Приемането на руската рубла, отказът от суверенитет и влизането в състава на Руската федерация ще изискват повече формалности. Но нищо не пречи на Лукашенко да води такъв разговор с Путин в Сочи, а на Путин - да поддържа този разговор, без да поема никакви твърди ангажименти.

В очакване на Меркел и Макрон?

Украинската тема обаче все още не е изчерпана, а тя крие по-големи проблеми за Путин, отколкото тази за Беларус. Може би Путин очаква Ангела Меркел и Еманюел Макрон да се опитат да го убедят да не нагнетява обстановката. Той пък, от своя страна, може да поиска да окажат натиск върху украинското ръководство да бъде възстановено подаването на вода от Херсонска област за Крим. Дори Путин може да изтегли руските войски по границата с Украйна ("Нали ви казвахме, че това са просто учения!"). Но все пак ми се струва, че най-малкото Путин иска да накаже президента Володимир Зеленски за наложените санкции срещу проруските медии и срещу основния прокремълски политик в страната Виктор Медведчук.

Ясно е, че напрежението в отношенията с Украйна е инструмент за натиск върху Запада и начин за отклоняване на вниманието от гладната стачка на Алексей Навални. Путин се надява до лятото да се е разправил с неговите структури в страната, а самият Навални да бъде прехвърлен някъде в чужбина в сериозно влошено здраве - и най-добре, ако може да го размени срещу някого, например срещу един Виктор Бут. Ако това не се получи, тогава Путин ще бъде готов на всякакви санкции - стига Навални да не се окаже на свобода в Русия.

Общият извод от речта на Путин е следният: той много иска да изглежда като един грижовен баща за руснаците, окончателно да потисне всякаква опозиция в страната и да си осигури безпроблемно управление през отпуснатите му след "нулирането" на досегашните му управленски мандати още 15 години във властта. В същото време Путин вярва, че западният Шир Хан дебне всяка възможност да го свали от власт. Затова и гръмко заплашва въображаемия тигър, надявайки се да го отблъсне от стените на крепостта Русия.

Константин Егерт е руски журналист и автор на коментарна рубрика в ДВ