След ледения урок България няма да е същата

Какви бяха пораженията дотук? Според българския министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров заради безпрецедентния газов удар, започнал в нощта на Рождество, около 300 български предприятия, които са преки потребители на руското синьо гориво, са загубили близо 90 млн. лв. за една седмица. Торовият завод Неохим по случайност е избегнал взрив заради спирането на горивото. Оказа се, че повечето от българските Топлофикации са без запаси от алтернативно гориво. Дневните доставки към потребителите бяха намалени от 10-12 млн. куб.м. на 4.2 млн. куб.м. природен газ. Изстинаха радиаторите на половин милион български домакинства.

Петър Димитров: "За три дни загубите бяха над 60 млн. лв. Но това са само преки загуби. Голяма част от предприятията спряха дейността си, значителен дял от хората не получават заплати, проблемно е и обслужването на кредитите към банките. Накратко: цялата икономическа система на България бе поставена в колапс, съпътстван и от световната финансова криза."

Реакцията на правителството в кризисната ситуация

България бе впрегнала всичките си сили, за намиране на изход, заявиха на 10 януари българският премиер, вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Бе ползвано единственото българско газово находище в Чирен – по официални данни точният обем на газовите резерви в Чирен е 1 282 957 000 куб. м. Активният обем е 532 959 куб. м. Максимално се изчерпваше количеството на газ в газопроводната система, бяха използвани и символичните запаси на гориво от находището край Галата. Увеличи се рязко и производството на мазут, за да се премине на алтернативно гориво.

Правителството отхвърли твърдението на опозицията, че липсват количества от държавния резерв на нефт. По- късно се оказа, че запасите на мазут на Топлофикациите в страната са половината от необходимите, а количества от държавният резерв са с изтекъл срок на годност.

Кой е виновен? Представителите на правителството подчертаваха постоянно по време на газовата криза, че проблемът е технологичен. Не е имало предупреждение. Топлофикациите не са били подготвени – трябвало е да подгряват мазута, да подменят горелките... Необходими било някой да ги предупхреди не преди десет, а само два дни. Никой не спомена за управленско безхаберие като една от причините за това, че България се оказа най-неподготвена в Европа за кризата. Петър Димитров: "Това беше

безпрецедентен газов удар срещу България

Правителството не е получило и до момента никакво обяснение за това, защо газът бе спрян от Украйна и Русия изведнъж, без предпруждение, на Рождество.

Според българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин преговорите между ЕС, Русия и Украйна били затруднени от спорове между Русия и Украйна за мандата на наблюдателите, какво точно ще наблюдават, какъв достъп ще имат.

Ивайло Калфин: "Без подкрепата на ЕС проблемът щеше да се решава много по-бавно. Но целият процес затъна в спорове по технически детайли. И точно това бе проблемът в един определен момент."

Какво следва оттук нататък?

Петър Димитров: "След газовата криза България вече няма да е същата в своята енергийна политика. Разделяме се с досегашното предоверяването към Газпром."

България се оказа единствена страна в Евросъюза без алтернативни трасета за доставки на газ. Затова и намирането на алтернативни източници и трасета и доставки на газ без посредници бяха определени като приоритетите в енергийната стратегия на страната оттук нататък. Как точно българското правителство смята да компенсира през следващите 2-3 години пропуснатите възможности?

Сергей Станишев: "Около 125 млн. евро и една година ще са нужни за газовата връзка на България с тръбопровода, който свързва газопреносните системи на Турция и Гърция.Това е трасе от 115 километра между Димитровград и Комотини.

Втората група приоритетни проекти, според българския премиер, са за изграждане на връзки с газопреносната система на Румъния - това са проектите за трасетата Русе-Гюргево, Силистра-Калараш , Никопол-Турну Мъгуреле и Видин-Калафат. Простата сметка показва, че с инвестиция от 200 млн. лв. до миналата година, за модернизация на находишето в Чирен,

България е можело да остане почти незасегната от спирането на газа

през Украйна. Модернизацията на хранилището в Чирен вече е сред правителствените приоритети. Сергей Станишев: "Капацитетът на хранилището е 4.2 млн. куб.м. газ на денонощие. България ще отправи молба към ЕС за подкрепа на този проект. Необходимият дневен капацитет е около 10. млн. куб.м. газ. Стойността на инвестицията ще е около двеста млн. лв."

Явно е, че България трябва да разполага с достатъчно вътрешни резерви, тоест да има хранилища, които да осигуряват функционирането на икономиката в пълен обем, поне за 10-15 дни, за да не се повтарят подобни кризи като януарската. Явно трябва спешно да се изградят междусистемните връзки със съседните държави Румъния и Гърция, за да може да се разчита на подкрепа, при нужда. И естествено да се ускори реализацията на големите алтернативни енергийни проекти – Набуко, създаване на LNG терминал на гръцкото егейско крайбрежие, откъдето България да получава допълнителни количества газ.

Разбира се има и по-дългосрочни цели, които страната би следвало да превърне в приоритет от своята енергийна стратегия. Българското правителство е предложило до момента концепция за енергийна стратегия, която се концентрира върху мащабни проекти за нови топлоелектрически централи, АЕЦ "Белене" и хидросъоръжения по Дунав и Места. Изграждането им ще струва милиарди.

„България може да вложи много по-малко средства в енергийна ефективност, която може да обезсмисли строителството на нови енергийни мощности и да намали българските въглеродни емисии”, предлагат експерти от международната природозащитна организация WWF.

Приемане на законодателство за енергийна ефективност на сградите и поощряване на използването на възобновяеми енергийни източници в енергийния сектор, е

необходимата стъпка към енергийната сигурност

според WWF. „Сериозните енергийни изисквания към сградите в дългосрочен план могат да намалят значително зависимостта на Европа от изкопаеми горива, както и да намалят емисиите въглероден диоксид с 460 млн. тона на година, което е около 10% от цялото европейско климатично замърсяване”, уточнява експертът от WWF Стефан Сингър, международен директор на WWF по енергийните политики.

По енергийна ефективност България се намира на последно място в ЕС. Страната си е поставила за цел постигането на едва 16% възобновяеми енергийни източници до 2020 г., което значи увеличение само с 6,6%. Това е най-ниското увеличение на възобновяеми енергийни източници в ЕС.

Дали тези предложения ще станат част от преосмисляната в момента енергийна сигурност на България? Това, което е сигурно в момента, е че българското правителство се разделя с предоверяването в монополиста Газпром и превръща алтернативните трасета и източници, както и доставките на газ без посредници, в приоритет.