След коронавирус: Какво е най-важно за България сега

Ковид-19 успя да “затвори” света за повече от месец. Сега държавите опитват полека да излязат от карантината, но за всички е ясно, че икономическите поражения ще са огромни. Говори се за свиване на БВП на ключови икономики с около 10% и дори повече. Всички тези прогнози са все още неясни, но едно е сигурно - ще има сериозен срив, който ще отвори големи дефицити в публичните бюджети навсякъде по света.

За да се справят с дефицитите и рецесията, федералните власти в САЩ вече обявиха програми за поемане на нов публичен дълг в размер на над 2 трилиона долара. Европейският съюз следва подобен модел, но със следното усложнение - предстои да се реши какъв ще е балансът между публичен дълг, поет от правителствата на държавите- членки, и дълг, зад който стоят институции на ЕС. Този баланс може да реши и бъдещето на Европа. Ако в спасяването от епидемията националните правителства останат сами, резултатът ще е продължителна икономическа и политическа криза.

Техническата страна на нещата е доста сложна и затова тези въпроси засега остават извън общественото внимание у нас. С риск от известно опростяване, бих искал да изтъкна следните принципни положения, които могат да внесат повече яснота:

 

1. Също както САЩ, ЕС възнамерява да поеме голям публичен дълг като мярка за справяне с последствията от кризата. Фон дер Лайен оповести размера на този дълг - над 3 трилиона евро, като в тази сума влизат нови задължения на националните правителства и общоевропейски програми;
2. Част от европейските държави - като Италия и Испания - имат вече натрупан публичен дълг в сериозни размери. За Италия той е над 130% от БВП, което е около 2,1 трилиона евро. Едно ново голямо повишаване на задлъжнялостта на тези държави ще вдигне сериозно лихвите по техните облигации и ще влоши кредитния им рейтинг. За тях ще стане прекомерно скъпо да вземат свеж финансов ресурс - което пък може да доведе до финансова криза в цялата еврозона;
3. За да се избегне това, част от публичния дълг, който ще трябва да се поеме, е добре да мине не през националните правителства, а през институции на ЕС, които имат изряден кредитен рейтинг. Зад тези институции, образно казано, стоят всички европейски страни солидарно;
4. Вече беше взето решение 500 милиарда евро кредити да бъдат поети на световните пазари от общи европейски институции като Европейската банка за развитие и Европейския стабилизационен механизъм (който е инструмент на еврозоната). Тези кредитни линии ще осигурят по-благоприятни условия за държави като Италия и Испания, отколкото те сами биха си осигурили с емисии на свои облигации; 
5. Освен тези 500 милиарда, в ЕС се постигна общо съгласие и за създаването на допълнителен възстановителен фонд в размер между 1 и 1,5 трилиона евро. Тази испанска идея получи подкрепа от страна на Германия и Франция и в момента се очаква Европейската комисия да излезе с конкретен план за нейната реализация. Испанският замисъл е този фонд да е гарантиран с бюджета на ЕС, което ще му осигури най-висок кредитен рейтинг и възможност да поема по-евтин дълг. Ресурсът от фонда ще се разпределя като грантове за най-засегнатите държави. Въпросът е как и кой ще плаща лихвите по новите дългове. Испанското предложение е голяма част от това да става чрез европейски данък за достъп до общия пазар или чрез такси за въглеродни емисии. Най-вероятно (и най-честно) е обаче, държавите, които ще ползват новите кредити, да поемат голямата тежест по обслужването на лихвите им, чрез съответно повишаване на вноските си в бюджета на ЕС. Финансовата полза за тези държави от този вариант ще е двойна: първо, националният им публичен дълг няма да нарасне и, второ, реално ще могат да ползват нов кредитен ресурс при по-благоприятен лихвен процент;
6. Ако фондът се създаде, около 2 трилиона евро финансов ресурс всъщност ще минава през институции на ЕС по същия начин, по който федералните институции в САЩ стоят зад средствата, предвидени за справяне с кризата. При успех на плана в ЕС, бихме могли да говорим за съществена фискална консолидация в Европа. ЕС няма да стане федерална държава, по подобие на САЩ. Но ще има инструменти да постига сходни резултати;
7. Разбира се, появява се въпросът какво биха спечелили от тази консолидация северните страни в ЕС (основно Германия, Нидерландия, Финландия, а и Австрия), които така или иначе имат изряден национален кредитен рейтинг и могат да си осигурят възможно най-евтин ресурс чрез собствените си облигации. Ползата за тях също ще е двояка. Първо, новият механизъм ще гарантира стабилността на еврозоната и общия пазар, които са ключови за успеха на немската, нидерландската, финландската и австрийската икономики. Второ, създаването на възстановителен фонд няма да влоши националния кредитен рейтинг на тези държави, защото не става дума за трайна солидаризация на публични задължения като при схемите с т. нар. “еврооблигации”;
8. Въпреки очевидните ползи от обсъжданите инструменти и за севера, и за юга в Европа, не е изключено срещу тях да има политическа мобилизация в отделни държави. Много интересен пример дойде от германския Конституционен съд в Карлсруе, който тази седмица взе решение с потенциално сериозни последици за еврозоната и ЕЦБ. Накратко, съдът поиска от ЕЦБ да “оправдае” необходимостта от обявените си програми за индиректно изкупуване на облигации на държави-членки - програми, които според този съд, може да са извън правомощията на ЕЦБ. Тези програми са от особена важност в настоящия момент, защото те държат на сравнително ниско ниво лихвите по облигациите на държавите от юга. Най-вероятно няма да се стигне до спирането на тези програми - досега нито един национален съд не е обявявал за противоконституционни елементи от европейското право и решения на ЕЦБ. Но намесата на германския съд в тези решения усложнява задачата на европейските институции - те ще трябва да изработват отговора си на кризата в непрестанен диалог с националните власти. Което, само по себе си, не е нещо лошо, но внася известен елемент на несигурност.

Защо всичко това е важно за България?

Първо, защото възстановяването у нас зависи от възстановяването на еврозоната и ЕС по-общо. Ако там има огромен спад без кредитен стимул за икономиките, свиването  у нас ще е още по-голямо и много предприятия ще си останат затворени. Второ, част от инструментите, за които става дума, може да са от интерес за България. Всичко е въпрос на сметки: ако можем да си осигурим и сами ниски лихвени нива на нов дълг, няма да е необходимо да ползваме европейските кредити. Тъй като показателите ни са добри (нисък размер на публична задлъжнялост), случаят може да е точно такъв. Но така или иначе бихме имали още една допълнителна възможност за достъпен ресурс. А и в крайна сметка нашата финансова стабилност зависи и от стабилността на еврозоната - това всички го разбират.

За момента, най-важното от българска гледна точка е да ускорим максимално процеса по присъединяването си към еврозоната. След необяснимото забавяне от началото на годината правителството на Борисов направи заявка, че разбира спешността на тази мярка. Сега е моментът за действия. Защото като член на еврозоната България ще е и пълноценен участник във вземането на решения, които така или иначе са от огромно значение за нас.