1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Славомакедонците не са мит

2 август 2012

Те са наричани врагове и чудовища - славяните в гръцката част на Македония, които Гърция подлага на гонения в продължение на години. И до днес официална Атина категорично отрича в Гърция да има македонско малцинство.

https://p.dw.com/p/15iRW
Снимка: MIA

В момента гръцката външна политика се стреми всячески да подобри увредения имидж на страната. Без обаче да отклонява вниманието си от основния външнополитически враг  - Македония, на чието членство в Европейския съюз и НАТО Атина се притовопоставя с всички средства. И продължава да настоява за промяна в името на държавата.

Поредният епизод в спора с името се разви покрай посещението на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун в Скопие, по време на което македонският премиер Никола Груевски настоя Гърция да признае правата на македонското малцинство - въпрос, който по правило действа на гърците като червеното на бика. В Атина отказват да признаят съществуването на македонско малцинство на гръцка територия, във връзка с което от външното министерство призоваха Груевски да спре с настояванията и да не се прави на "агитпроп".

Една от причините за чувствителността на атинската дипломация при споменаването на македонското малцинство се крие в миналото: през 1949 в Гърция се извършва етническа чистка, за която и до днес не се знае достатъчно. Но определено става дума за една от най-мрачните страници в новата гръцка история.

Nikola Gruevski und Ban Ki Moon
Груевски разбуни духовете по време на посещението на Бан Ки Мун в СкопиеСнимка: Petr Stojanovski

Всичко започва с Първата балканска война

Преди един век, по време на Първата балканска война, Гърция завладява голяма част от историческия регион Македония от Османската империя. Друга част, т.нар. Вардарска Македония, остава за Югославия, а малката Пиринска Македония - за България. В големи части от новозавладяната територия гърците са малцинство, а северозападната част, граничаща с Югославия, е населена предимно със славяни. По време на гръцката гражданска война те се бият на страната на комунистите, чието поражение през 1949 година им излиза много скъпо - десетки хиляди са принудени да избягат, като за разлика от "чисто гръцките" бежанци, нямат правото да се върнат.

Още по време на гражданската война политици и вестници настояват, че "славофоните" трябва да бъдат прогонени от Гърция. В статия на вестник "Катимерини" от юни 1946 година пише, че от общо 130 000 славофони в гръцка западна Македония 20 000 вече са напуснали страната в посока Югославия. Но и останалите - към 80 000 "славомакедонци" /както ги нарича вестникът/ трябвало да бъдат прогонени. Още по-радикалнапозиция застъпва вестник "Елиники фони"от град Лерин, който също настоява за прогонването на славянските македонци и заявява, че докато не се предприемат ефикасни мерки срещу тях, регионът няма да се успокои. "Защото тяхната цел е да поведат решителна битка срещу страната на Александър Велики", пише вестникът. "То Вима" на свой ред определя славомакедонците като врагове на гръцката държава, които подкопават нейните устои. 

След войната Гърция продължава със започналата още в предвоенните времена агресивна кампания на принудителна елинизация. В центъра й са "Мерките за изкореняване на двуезичието", а сред гръцкото население се шири мнението, че славокомунистите са безскрупулни врагове на Гърция, чудовища, убийци на човешкото достойнство и позор за човешката раса.

Außenministerin von Griechenland Dora Bakogianni
И Дора Бакояни отрича съществуването на македонско малцинство в ГърцияСнимка: Botschaft Griechenland

Завой наляво

През 1981 година с победата на социалистическата партия ПАСОК на Андреас Папандреу, Гърция прави завой наляво. Победата на социалистите обаче почти не се отразява на положението на славомакедонците в гръцката част на Македония и в емиграция. Всъщност антиславянската кампания заглъхва още през 1974 година и отстъпва мястото си на антитурската, пламнала след турската окупация на Кипър.

Правителството на Папандреу гласува генерална амнистия за всички бежанци от войната, единствено славянските македонци са изрично изключени. Законът за амнистията е в сила и до днес и се ползва с подкрепата на всички парламентарни партии, включително комунистите, на чиято страна се бият славянските македонци. През 1995 година тогавашният премиер Константинос Мицотакис, чиято дъщеря Дора Бакояни в качеството си на външна министърка също отрича съществуването на македонско малцинство в Гърция, заявява, че спорът за името на Македония не го интересувал - за него било важно да не възникне нов малцинствен проблем в Западна Македония. "Няма съмнение, че от 1950 година насам в нашата страна такова малцинство няма. Гражданите със славянско самосъзнание, борили се на страната на комунистите, напуснаха Гърция след края на гражданската война.Те си отидоха. И всички гръцки партии, включително комунистическа, са на единно мнение, че тези хора никога вече не бива да се завръщат".

Автор: АГ, ФАЦ, М. Мартенс, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми