Скъпо и жестоко: защо не бива да връщат казармата

Темата за връщането на задължителната казарма излиза на дневен ред с цикличност, която може да бъде предсказана с точност. Зададат ли се избори - и тя изскача от цилиндъра. Най-често от цилиндъра на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който е и настоящ министър на отбраната. 

Пушечно месо, лесни мишени и джендъри

"От 2021 година може да се въведе наборната военна служба, ако сега държавата започне да работи по темата. Няма да е лесно, но и няма да е толкова скъпо, колкото се опитват да ни обясняват", каза Каракачанов пред втория Национален събор на българските офицери и сержанти от запаса и резерва месец и половина преди местните избори. Според Каракачанов, възстановяването на наборната военна служба e абсолютно задължително, тъй като на практика армията няма резерв и ако сега се случи нещо и се наложи да се мобилизират младите хора (между 18 и 30 години), те ще се окажат "пушечно месо" и "лесни мишени". Освен това младите трябвало да “бъдат възпитавани в дух и умения, а не на джендъри”. Министърът смята, че използваните досегашни аргументи срещу връщането на наборната казарма „вече не важат“, тъй като много страни от ЕС и наши съседки са върнали наборната служба, а в някои никога не е била отменяна.

Редовната военна служба: скъпа и безсмислена

Много са доводите, че връщането на казармата е безсмислено. Най-прагматичният от тях сочи, че наборната служба е скъпо нещо, може би дори по-скъпо от професионалната армия, но за сметка на това наборните войници не допринасят за бойните способности, защото обучението на един войник, работещ с модерна техника, трае години. 

В предишния парламент Каракачанов като депутат внесе проектозакон за връщане на наборната служба. Тогава военните експерти на Министерството на отбраната бяха стигнали до извода, че очакваните разходи за един наборен войник са 2235.98 лв. на месец, докато за професионалните военнослужещи са 1396.77 лв. на месец. 

Според Каракачанов, оптималният срок за военната наборна служба е 6-9 месеца, като за жените ще бъде доброволна. Според данните на Националния статистически институт, през 2000 г. в България са родени 38 082 момчета. Ако три четвърти от тях по различни начини и причини се отърват от служба, в казармата ще влизат около 10 000 годишно, а това прави близо 270 млн. лв. допълнителни разходи на година. Реалната сума ще е в пъти по-висока, защото военните занимания са скъпо удоволствие. За сравнение: бюджетът на България за отбрана през 2019 г. е 1,839 млрд.лв., но тези пари не стигат и армията е пред колапс.

Проблемът с резервистите

В България има недостиг на работна ръка, няма хора. Военните би трябвало да са 30 000, но в момента "недокомплектът" е около 6000 души. Това, както и липсата на техника за Сухопътни войски, принуджава командването да мести войници от едно подразделение в друго, за да бъдат сертифицирани пред НАТО трите батальонни групи, които са единственият ангажимент на България към Алианса.

Липсващите 6000 души оставят празнина главно в резерва на армията. В този резерв би трябвало да се числят бивши военни или други граждани, преминали курсове за военна подготовка, които доброволно се записват като резервисти. Те получават годишно една месечна заплата за длъжността си и не могат да откажат, когато армията ги повика за обучение или мисия. В периодите на обучение или мисия те получават месечна заплата. Парите обаче са смешно малко и желаещи няма. 

Парите

Подчинените на Каракачанов през лятото написаха друг проект за промени в закона за резерва, с който се въвежда доброволна военна служба от 6 месеца. Към този проект обаче няма финансови разчети и всъщност по него не се работи в момента. Което е странно, ако приемем, че Каракачанов наистина иска да попълни резерва.

От няколко години насам в България се провеждат курсовете по военно обучение, за които обикновено има повече желаещи, отколкото са местата. В държави като САЩ армията разчита на резервисти, които се привличат по много начини - например плащане на таксата за образование и стипендии. Други бонуси са по-лесно започване на работа в полицията и в държавни учреждения. Това не би решило изцяло проблема в България, но би било добра мотивация за попълване на резерва – особено ако при подписването на договор резервистът получава и по-висока сума. Все още много хора напускат армията, тъй че вдигането на заплатите, заедно с други придобивки, като жилища и детски градини, също биха задържали част от напускащите.

Тези категории - доброволци, резервисти и професионални военни - по подразбиране имат мотивация да служат под пагон. Наборните войници нямат такава. Принудителното им вкарване в казармите ще произведе голям брой невъзвращенци (защото границите са отворени) и ще превърне десетки хиляди младежи по неволя в престъпници. А онези, които влязат в казармата поради патриотични или други подбуди надали ще научат нещо. Военните порядки от времето на НРБ все още не са си тръгнали от празните казарми. За това свидетелстват младежи, преминали през доброволните обучения в последно време. При приемането им, по вековна традиция, са ги чакали купчини с дрехи и кубинки, от които е трябвало да изровят размера си. Въпреки краткия срок на курса от един месец, денят им е минавал във висене на плаца и чакане с часове на камион за разтоварване. И прочие други занимания, традиционни за наборната служба …

Извращенията и съветската "фирмена култура"

Аз съм за наборната служба, каза ми един генерал в една от най-големите бази в САЩ - Форт Хууд. Той се съгласи, че за изграждането на един войник са нужни години. Но наборниците поне се научават да държат пушка и да изпълняват заповеди, обобщи генералът. Ако мислим от камбанарията на стратегическото военно командване, което по презумпция трябва да е готово за тотална война, от първоначално военно обучение очевидно има смисъл. За него обаче са необходими не повече от два месеца. Тъкмо след около два месеца в наборната казарма се провеждаше клетвата, както помнят всички, изкарали наборна служба. Но те помнят и друго: самонараняванията за отпуска, самоубийствата, извращенията, осакатяванията, убийствата, с хиляди всяка година.

Да, в някои държави в ЕС има наборна служба или тепърва се връща, но тъй като поколенията са доста по-многочислени от призованите в армията, а се допуска и алтернативна служба, там казармата на практика е доброволна.

Да не говорим, че в техните армии не се практикува съветската “фирмена култура”…