Скромният Запад и арогантният Китай
27 юли 2012Проф. Моази има предвид следните две тенденции: първо – този Запад, и най-вече Европа, постепенно се нагажда към предизвикателствата на азиатците. И второ – световната икономическа криза, чийто епицентър досега беше в Европа, вече се премества към страните, които досега бяха в мощен стопански подем.
Светът утре
Има огромна разлика между западния свят, където доминира страхът, и Азия, която е окрилена от надеждата. Дълго време Западът трупаше дългове, а Азия стряскаше всички с икономическия си бум. И до днес е така, но вече се появяват различни нюанси. На Запад страхът е дори по-голям, в Азия обаче надеждата отслабва, там постепенно се надига и съмнение. Инвеститорите започват да подсигуряват азиатските си проекти и сякаш се подготвят за един икономически по-уравновесен свят, в който ролите са по-равноправно разпределени между различни континенти и култури. В който Азия е настигнала Запада, Латинска Америка върви по стъпките й, Африка постепенно влиза във фаза на икономически растеж, а дори и Арабският свят с постоянните му революции се включва в световната икономика и преодолява чувството си за унижение, което, уви, е единственият емоционален мотор на арабските общества.
Новата скромност на Запада
Западът е на път да се нагоди към новите реалности в един свят, където неговата собствена роля вече не е доминираща, но все още има тежест, доколкото в основата й са универсални ценности. Три са „културните настроения”, които владеят света в момента: страх, надежда и унижение. Към тях се прибавя и четвърто – скромност. Днешният западен свят е скромен. Той силно се различава от едновремешния Запад. Днешният западен свят е силно редуциран и вече живее със съзнанието, че не е център на света – дори само поради това, че демографски съвсем отпадна от играта.
В началото на ХVІІІ-ти век в Европа живееха 20% от хората на земята, а през 2050 населението в целия западен свят ще съставлява едва 10% от човечеството. Западът е и силно фрагментиран. "Американският Запад" все по-бързо се отдалечава от "европейския Запад". Вече става дума не толкова за общи интереси и обща сигурност, колкото за култура, а в това отношение САЩ все по-категорично се ориентират към Латинска Америка и Азия, откъдето в страната прииждат огромни маси мигранти. (Колкото до "азиатския запад” – там Япония си остава единствен пример.)
Картина от бъдещето
Не е ли прибързано да се обяви, че Западът се завръща на сцената, след като и в момента икономиката на САЩ е нестабилна, Европа е разтърсвана от финансова криза, а Япония продължава да се намира в рецесия? Не – по няколко причини. В Европа, особено в Южна Европа, все по-видима става готовността да се учи от чуждия опит. Дори във Франция, която никога не е блестяла с особена скромност, се затвърждава убеждението, че – за да се оправи страната - е добре да взима пример и че невярно ще са нужни големи жертви. Европейците постепенно разбират, че в материално отношение доста време са живели далеч над възможностите си, докато в интелектуално, духовно и морално не са използвали дори малка част от капацитета си. Ето ви една картина от бъдещето: морална Европа се среща с декадентен Китай, където корумпираните елити са се хванали гуша за гуша.
В момента край нас възникват ясните контури на един многополюсен свят, където Западът вече не играе главната роля, но бързо развиващите се страни като Китай, Бразилия и т.н. още не са готови да я поемат. В историята останаха онези времена, в които Западът винаги отвръщаше на удара. Днес обаче скромното поведение може да стабилизира неговите позиции, особено по отношение на Китай, който в момента става едновременно и по-арогантен, и по-несигурен.
АГ, ДВ, ДМ, А. Андреев/ Редактор: Б. Рачева